Конфедерация на труда „Подкрепа“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
кор.
Ред 2:
'''Конфедерация на труда „Подкрепа“''' (КТ Подкрепа) е [[България|български]] [[синдикат]].
 
Настоящ председател на „Подкрепа“ е д-р [[КонстантинДимитър ТренчевМанолов (синдикалист)|Димитър Манолов]].Кратка историческа справка
 
== История ==
 
През 1988-1989 г. създаването на независими организации в България е закономерен процес, свързан тясно с политическата и икономическата обстановка, както в страната, така и в целия, тъй наречен, социалистически лагер. Отделни личности, дисиденти, най-вече интелектуалци, поемайки голям риск, заявяват открито своята гражданска позиция за защита на човешките права в тоталитарната комунистическа държава.
 
Към края на 1988 г. в емисиите на чуждите радиостанции Свободна Европа, Дойче веле и БиБиСи се съобщава за създаването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Създатели са няколко непреклонни борци за човешки права, между които и д-р Константин Тренчев. Комунистическата власт в страната реагира на създаването на Дружеството с подслушване, обиски, арести и екстерниране от страната. На 11.01.1989 г. в дома на поета Петър Манолов е извършен обиск и иззет личния му архив, в резултат на което той обявява гладна стачка. Въпреки широкия международен и вътрешен протест, режимът няма намерение да отстъпи.
 
Репресиите срещу членовете на НДЗПЧБ провокират идеята за създаване на сдружение, поставящо си за цел защита на основните социални и трудови права на интелектуалеца. Новото сдружение е създадено по идея на д-р К. Тренчев и поета Петър Манолов на 8.02.1989 г., от няколко учредители: [[Константин Тренчев|д-р К. Тренчев]], Диана и Димитър Бояджиеви - художници от Пловдив, Кояна Иванова - студентка по медицина и др., а документите за регистрация на НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ ПОДКРЕПА са изпратени в Пловдивския съд на 11.02.1989 г. За председател на Подкрепа е избран д-р Константин Тренчев. Веднага след създаването на новата дисидентска организация и обявяването й по западните радиостанции към осемте учредители се присъединяват още 15-20 души. С това започва първият етап от развитието на Независимия синдикат Подкрепа и неговата борба за оцеляване в условията на комунистическия режим. Започват и репресиите от страна на властта - обиск на 9.02.1989 г. в дома на д-р К. Тренчев в Стара Загора, осуетяване на събрание на синдиката в Карлово на 25.02.1989 г. от огромен брой униформени милиционери, принудително изселване от страната на членове на Подкрепа, арести на членове на организацията, осуетяване на събрание в дома на д-р К. Тренчев в Стара Загора чрез блокада не само на дома, но и на входовете и изходите на Стара Загора на 18.03.1989 г. отказ на съда да регистрира организацията.
 
На 4.05.1989 г. в Пловдив се води второ дело по регистрация на Подкрепа. Старите документи се оттеглят и се внася нов устав в Старозагорския районен съд. На 25 май същата година д-р К. Тренчев е арестуван заедно с Николай Колев - Босия и Антон Запрянов, вследствие апела за защита човешките права на българските турци, отправен от тях и други членове на Подкрепа и НЗДПЧ към правителството в навечерието на Парижката конференция. След 15-20 дни, през които са викани на разпит в Главно следствено управление на ул. Развигор в София много членове и симпатизанти на Подкрепа, между които Кояна Иванова, Огнян Велчев, Ирена Зафирова и др., са задържани Тодор Гагалов, отец Христофор Събев и Хасан Бялков. Д-р Константин Тренчев и Николай Колев-Босия обявяват протестна гладна стачка в затвора. В резултат на гладната стачка състоянието на д-р К. Тренчев, който малко преди това е получил инфаркт, се влошава и той е приет в болницата на затвора. Задържането трае до 4 септември 1989 г., когато под влияние на външен и вътрешен натиск режимът на Тодор Живков е принуден да ги освободи, без дори да бъдат обвинени.