Българска земска войска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:NHMB-Seal-Bulgarian-land-troops-1810.jpg|мини|246п|Печат на Българската земска войска, 1810 г. Експонат на [[НИМ]]]]
'''Българската земска войска''' ({{lang-ru|Болгарское земское войско}}) е подразделение на [[руска армия|руската армия]] с големина на голям [[полк]] съставено главно от [[българи|български]] доброволци по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806-1812 г.]] и войната с [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия. Началник е руският офицер [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, за командири са назначени българите [[Сава Бинбаши]],
Българската земска войска започва да се създава в [[1810]] г. като първо са образувани 4 самостоятелни доброволчески отряда <ref>[https://books.google.bg/books?id=WN3_AgAAQBAJ&pg=PA198&lpg=PA198&dq=%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE+1810&source=bl&ots=egk0mrzzWo&sig=8UgFcy6J5j0LE7BDwWH15CmMogE&hl=bg&sa=X&ei=EgX9VNLBCejCywPg9oCgCQ&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%201810&f=false Г.Г.Литаврин, Краткая история Болгарии, стр. 198]</ref> при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици следствие призивите му към българите и към Русия и плановете му за освобождение на България с въстание в страната комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеника Пантелеймон от Свищов, габровския търговец Васил Андреев, врачанския чорбаджия Димитър Хаджитошев и др. Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области. Района на Габрово и Казанлък се съсредоточават няколко хиляди въстаници. През есента на 1810 голяма турска войска е спряна в Шипченския проход от въстаническия отряд. Високата порта трябвало да полага големи усилия, за да се справи с въоръжените отряди в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и други. В направлението „Габрово – Шипка - Казанлък” били съсредоточени няколко хиляди въстаници, готови „да последват примера на сърбите”.<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение. в-к България, 21 юли 2014.]
| |||