Константин Стоилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилско І → латинско I |
→Политическа кариера: препратки |
||
Ред 55:
====Политическа кариера====
След завръщането си в България е [[съдия]] в [[Пловдив]] и [[София]] ([[1878]]-[[1879]]) и ръководи Канцеларията (1879-[[1880]]) и Политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]]. Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.
[[Image:Депутати от I ВНС.jpg|мини|Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], [[Симеон Варненски и Преславски]], д-р [[Васил Караконовски]]. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, [[Драган Цанков]], Ливадия, Крим, май 1879 г.]]
По време на [[Българска криза|кризата след абдикацията на княз Александър I]] Константин Стоилов подкрепя усилията на [[Стефан Стамболов]] за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]]. През този период ([[1886]]-[[1888]]) Стоилов участва във временното правителство на [[Петко Каравелов]], в това на [[Васил Радославов]], самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в [[Правителство на Стамболов|правителството на Стефан Стамболов]]. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.
През [[1888]] Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през [[1894]] оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до [[1899]]. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.
| |||