Българска земска войска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Българската земска войска''' ({{lang-ru|Болгарское земское войско}}) е подразделение на [[руска армия|руската армия]] с големина на голям [[полк]] съставено главно от [[българи|български]] доброволци по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806-1812 г.]] и войната с [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия. Началник е руският офицер [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, за командири са назначени българите [[Сава Бинбаши]], Хаджи Христо, [[Георги Мамарчев]] и др.
 
Българската земска войска започва да се създава в [[1810]] г. като първо са образувани 4 самостоятелни доброволчески отряда <ref>[https://books.google.bg/books?id=WN3_AgAAQBAJ&pg=PA198&lpg=PA198&dq=%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE+1810&source=bl&ots=egk0mrzzWo&sig=8UgFcy6J5j0LE7BDwWH15CmMogE&hl=bg&sa=X&ei=EgX9VNLBCejCywPg9oCgCQ&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%201810&f=false Г.Г.Литаврин, Краткая история Болгарии, стр. 198]</ref> при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици следствие призивите му към българите и към Русия и плановете му за освобождение на България с въстание в страната комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. Руското командване създава специални военни формации от гърци и българи,които наброяват по няколко хиляди души отвсяка народност. Заедно с Българската има и „Гръцка земска войска", командвана наистина от грък - Николаос Пангалос, в която, обаче също има и множество българи. {{hrf|Дайнов|2008|223-225}} От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеника Пантелеймон от Свищов, габровския търговец Васил Андреев, врачанския чорбаджия Димитър Хаджитошев и др. Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области. Района на Габрово и Казанлък се съсредоточават няколко хиляди въстаници.  През есента на 1810 голяма турска войска е спряна в Шипченския проход от въстаническия отряд. Високата порта трябвало да полага големи усилия, за да се справи с въоръжените отряди в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и други. В направлението „Габрово – Шипка - Казанлък” били съсредоточени няколко хиляди въстаници, готови „да последват примера на сърбите”.<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение. в-к България, 21 юли 2014.]
</ref>
 
В [[май]] [[1811]] г. по нареждане на новоназначения руски командващ на руската Молдовска армия [[Михаил Кутузов]] от Антон Яковлевич Коронелли <ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М.М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в, Армия и флот военное обозрение, 27 Октябрь 2014.]
</ref><strong> </strong>е сформирано единно бойно подразделение от 6 батальона със свое знаме и печат. То е под командването на генерал Павел Турчинов, на 10 юни с.г. за пряк негов пряк командир е назначен [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, българин от [[Болград|болградското]] село [[Табаки|Табака]],<ref>Димитър Павлович е роден в 1786 в българското село Табак (Табаки) до Болград в Бесарабия и подобно на многодруги оброзовани в гръцките школа българи има такова особено име Ватикиоти, той се счита за българин или българогагаузин от съвремениците си и в повечето руски и местни студии, контроверзения ляв историограф Кръстьо Манчев отрекъл Баташкото клане, пък го заявява като грък: "Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806–1812 г.", [http://chitanka.info/text/5818/59 История на балканските народи. Том 1, С 2001г]., гърцки студии като Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 1821, εκδ. Μέλισσα 1971, Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος Νέα Ελληνική Ιστορία 1204—1985,Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη,σελ136 разпространяват такава гледна точка и без каквито и да е документи потвърждаващи такова нещо за за него и без доказателства го свързват с гърци с подобно име от  Лакония и такива "основали" "гръцкото", всъщност доказано българско, село Табак до Болград където е роден, или дори "гръцкия" окръг в Бесарабия, , всъщност отново български и българогагаузки, но наречен така заради религията, за разлика от тамошни немци, италианци и пр., и по името на "Гръцкия проект" както е наричано в Русия освобождението на Балканите от турско робство,въпреки, че признават, че Димитър Павлович е предпочетен от българите не само за командир, но и според гръцки източници ([http://www.koutouzis.gr/vatikiotis.htm Οικογενεια Βατικιωτη]) възглавил именно българската, а не гръцката колония в гр. [[Рени]] недалеч от Тулча в 1815 г., попечител е пред руската власт на задунайските преселници, а пък брат му, [http://www.bessarabia.ru/1003.htm Иван Павлович е стотник в Болгарского земского войска и старейшина на задунайските перселенци във въпросния "гречански цинут".]</ref> според някой спорни тези родом от там, но с гръцки произход. {{hrf|Дайнов|2008|223-225}}<ref>Данова, Надя., Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция, София 2003, с. 103.</ref> В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Българи в Украйна|Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война.{{hrf|Дайнов|2008|223-225}} Отрядът има не само свое [[знаме]] и [[печат]], но и собствено командване.
 
Българската земска войска като армейско подразделение наброява над 3000 души<ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М.М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в, Армия и флот военное обозрение, 27 Октябрь 2014.]