Димитър Филов: Разлика между версии

{{Биография инфо

| име=Димитър Филов

Подполковник '''Димитър Генков Филов''' е [[България|български]] [[военен]] и активен деец при [[Съединение на България|Съединението]], един от основателите на съвременната българска армия. Баща на известния учен и политик [[Богдан Филов|Богдан Димитров Филов]].

Син на един от калоферските търговци -– абаджии в Цариград - [[Генко Филов]] (Филът), Димитър първоначално се учи в родния [[Калофер]] при даскал [[Ботьо Петков]]. Оттам, с помощта на семейството си заминава в Католическото училище в османската столица, и за кратко в Духовната семинария в [[Одеса]]. Съратник и съгражданин с [[Христо Ботев]], двамата заедно започват да учителстват в селата в [[Бесарабия]]. През 1866- – 1869 г. Филов работи последователно в българските села Комрат, Валея, Шаржа и [[Главан]], докато Ботев се завръща по-бързо в Калофер.

* 1871 —– като младши офицер е изпратен на служба в [[Туркестан]]

* 1875/6 —– събира в Кишинев млади български офицери на руска служба

* 1876 —– включва се като руски офицер в командването на [[Българското опълчение|Българско опълчение]]

* 1877- – 1878 —– командва 4-та рота на 3-та дружина /2-а бригада/ на Опълчението [http://pravoslavie.domainbg.com/rus/20/3mart/ovs_bolg_opolchenie.htm] при [[Шипка (връх)|Шипка]], [[Шейново]] и [[Стара Загора]]

* 1879 —– командир на Учебния батальон на [[Източнорумелийска милиция|Източнорумелийската милиция]], Пловдив

* 1879 —– командир на 7-а Сливенска дружина

* 1882 —– командир на 6-та Старозагорска дружина

* 1885 —– командир на Ямболския отряд

* XI.1885 —– началник на Общия резерв и командир на Средната колона в Сръбско-българската война

* 1886 —– командир на 3-та пехотна бригада в [[Русе]].

* 1877 - [[подпоручик]]

* 1878 - [[поручик]]

* 1879 - [[капитан]]

Като представител на патриотичните кръгове в Румелия, Димитър Филов е активен участник в [[Съединение на България|Съединението]] и член на Привременното правителство на д-р [[Георги Странски]].

През м.Октомври 1886 Филов е отстранен от поста си командващ бригадата от военния министър [[Данаил Николаев]] и поставен под домашен арест в Русе.

Подстрекавани от руския императорски комисар -– генерал [[Николай Каулбарс]], заедно с майор [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]], Димитър Филов е един от организаторите на [[Офицерски бунт (1887)|Русенския бунт]] срещу правителството и Регентството. След неуспеха на бунта, следобеда на 19 февруари, при опит заедно с [[Олимпи Панов]] да преминат река [[Дунав]], подполковник Димитър Филов (по това време най-старши офицер в армията след Николаев) e тежко ранен в гърдите. Осъден на смърт от извънредния Военен съд, Филов умира от раните си и от белодробно възпаление на [[28 февруари]] [[1887]] в Русенската болница. Съществуват и подозрения, че е бил отровен [http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/b_filov.htm].

Димитър Филов се жени в Карлово на 11 ноември [[1880]] г. за [[Елисавета Сахатчиева-Филова|Елисавета Сахатчиева]], красиво момиче от стар чорбаджийски карловски род. Преждевременната му смърт оставя съпругата му вдовица с трима сина -– Святополк (р. 1881, убит 2. октомври 1915), [[Богдан Филов|Богдан]] (1883) и Любомир (1885, починал като дете). След смъртта му, тя трудно получава разрешение да го погребе, след показния военен процес и разстрел на останалите заговорници край Русе на 22 февруари.

* „Българското опълчение въ Освободителната война 1877–1878 години“, /Книжка 1 отъ Българска Военно-историческа библиотека/, (Министерство на войната. Щаб на Армията —– Военно-историческа комисия). София, 1935;