Разлика между версии на „Христо Попов (подполковник)“

м
портал; форматиране: 3x дефис и m-тире към n-тире, 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
(Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни)
м (портал; форматиране: 3x дефис и m-тире към n-тире, 2x интервали (ползвайки Advisor.js))
| портрет =
| описание = български политик и офицер
| роден-място = [[Шумен]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още =
Подполковник '''Христо Георгиев Попов''' е [[България|български]] [[офицер]] и [[политик]].
 
По време на [[Сръбско-българската война]] командва 1-ви пехотен полк в [[Битка за Гургулят|боевете при Гургулят]]. Като политик от [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия]] става [[кмет на София|кмет]] на [[София]] (1899-1901) и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] (1915-1916).
 
== Биография ==
Христо Попов е роден на [[30 декември]] (18 декември стар стил) [[1858]] г. в [[Шумен]]. През 1875-1876 г. е [[учител]] в родния си град, а по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск [[Военно училище|Военното училище]] в София, а след това и [[Николаевска военна академия|Николаевската военна академия]] в [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев|378}}</ref>
 
На [[11 септември]] 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]].<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref> През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) с полка си участва в боевете на [[Сливнишко сражение|Сливнишката позиция]]. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при [[Гълабово]] възпрепятства [[Моравска дивизия|Моравската]] и [[Шумадийска дивизия|Шумадийската]] дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при [[Бой при Гургулят|Гургулят]], [[Бой при Бански дол|Бански дол]] и [[Пиротско сражение|Пирот]] (14-15 ноември). Награден е с военен орден „[[За храброст]]“ III степен.
{{пост край}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|36}}
{{Портал Военна история на България}}
 
{{СОРТКАТ:Попов, Христо}}