Църква на адвентистите от седмия ден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2:
== История ==
<span lang="BG">Корените на появата на адвентизма всъщност
никак не са били нови но те имат своето начало още от епохата на
средновековието. Въз основа на пророчествата за съществуването на небесно
светилище от кн. на Св.пр.Даниил 8 гл. Идеята за „ службата на Христос като
Първосвещеник в небесно светилище след Възнесението си“ историята е запомнила
имената на различни хора и религиозни общества които още в стария свят далеч преди
появата на адвентизма са достигнали до идеята за съществуване на „ небесното
светилище“ и всъщност с това не се е
появило „ нищо ново под слънцето „ . </span>
<span lang="BG"> </span>
<span lang="BG">-
''Предшестване на идеите за очакването на
Христос в стария свят''. </span>
<span lang="BG">Идеята за определяне датата на Христовото
Пришествие се е зародила ощепрез 9 в. сл. Хр. Нахавенди, еврейски равин, живял в
Персия и мнозина други равини от 9 и 10 век от Персия, Палестина, Франция и Испания
са учели, че 2300 денонощия означават 2300 реални години. През средновековието
в Европа автори като Арнолд де Виланова и Пиер Жан д’Оливи (13 век), Никола де
Куза, (15 век) и др. са достигали до определяне на дата за Христовото
Пришествие. Августин Блажени също бил поддръжник на тази теория. Според
изчисления пък блаж. Августин достигнал до идеята че в 1000-та г ще дойде
Христос. В тази година хората били
обхванати от масова религиозна истерия и напразно се приготвили като изпродали
и дарили всичко свое. Спомени от това „ приготовление“ са запазени и до днес в
центъра на гр. Базел, както и в много
немски градове - Страсбург, Вормс, Шпайер, Трир и Майнц и др. Теолозите, на
първо място като Лакунца, Бенгел, Гаусен, Волф и др. достигат до идеята, че
Христос ще дойде втори път в началото на 1000 –та г. блаженство. Така се
появили две теории за настъпване на Пришествието: преди 1000-та години
(премилеанизъм) и след 1000-та години (постмилеанизъм). </span>
<span lang="BG">-
'''''Ранен период
в развитие на адвентизма '' '''Проповедниците на Пришествието в Европа били
стотици. Луис Уей, Джоузеф Фрей, К. Хотрей, Уилям Кънингхейм, Едуард Бикърстет,
Хенрих Рихтер, Мартимър Съливан, Луи
Госен, Уилям Пим, Джордж Кроли, Хенри Менинг,Александър Кит, Джеймс Бег, Джордж
Стенли Фейбър и много други в Шотландия, Ирландия, Франция, Германия,Холандия,
Швейцария и главно в Англия издавали литература и изнасяли проповеди с призиви
за пробуждане предвид скорошното Второ идване на Христос. Томас Маколи, историк,член на парламента,писал
през 1844 г., че, вярващите в близкото пришествие на Христос били хора от
“всички рангове, чинове, състояния и способности; даже от висшата аристокрация
и членове на парламента”. Евреи и мюсюлмани също се опитвали
да датират Пришествието. В системата на
юдаизма възраждането на европейското еврейство чрез хасидизма включвало едно
предсказание за идването на Месия около 5603 г. (1843/1844) .
Мюсюлманите също
стигнали до подобно заключение. Bab (“вратата”, ) щяла да се появи през 1260 г.
от херигата ( очакването) т. е. през 1843/1844 г. За истински
родоначалник на адвентизма обаче всички учени приемат американският фермер от Питсфийлд, Масачузетс – Уйлям Милър ( 15. 02.
1782 г.) бивш баптистки проповедник. След четене на стихове
от книгите Числа и Йезекийл стигнал до извода, че винаги един пророчески ден е равен
на една земна реална година. Опирайки
се на Дан. 8:14 за „ небесното светилище и 2300 вечери и утрини на очистването
му „ и протест. разбиране, че „ очистването на светилището „ е символ на
Второто Идване на ИХ. Правейки историческа справка Милър достигнал до идеята,
че началото на тези 2300 години е именно издаденият указ за съграждането на
Йерусалим след вавилонския плен ( 457 г. пр. Хр.) и че това пророческо време се
е изпълнило през настъпването на 1844г. Разбира се очакваното не се случило и мнозина
се разочаровали. Негов ревностен
последовател Хайръм Едсън получил видение, че Милър не бил объркал събитието а
не датата. В 1844г. ИХ е влязъл като Първосвещеник в Светая светих на небесното
светилище за да води изследователски съд преди да дойде втори път на земята да
вземе избраните си 144 000. </span>
'''''<span lang="BG">Среден период
на адвентизма</span>'''''<span lang="BG"> . Между 1844
и 1847 г. се оформили три адвентистки групи </span>
<span lang="BG">Милъристи - Групата около близките на Милър ученици Хайръм
и Оливър защитавала идеята, че ИХ е
влязъл в небесното светилище за да провежда изследователен съд който да
приготви хората за неговото идване.; </span>
<span lang="BG">Събатисти - Втората група сформирана около Джоузеф
Бейтс пък наблегнала на идеята, че Съботата и нейното спазване от всички
християни е задължително и като ден на Бога за поклонение и богослужение. Тя е Божия
печат с който ще бъдат подпечатани малцината останали верни на Бога – 144 000
от Откровение 7 глава. </span>
<span lang="BG">Пророчестващи образувана около американската писателка
Елън Уайт пък наблегнала на идеята, че, Бог ще изпрати на вярващите специален
дух на пророчество ( Откр. 19 глава ) чрез
който ще ги доведе до спасение. Тя е била избрана от Бога да бъде този „ дух на
пророчество „. </span>
<span lang="BG">Поради общото им схващане за съботния ден и
Второто пришествие тези групи се обединили в обединително тяло и на конференция
през 1860 г. в гр. Батъл Крийк, щат Мичиган възприели наименованието „ Генерална
Конференция“ и „ ЦАСД “. </span>
'''''<span lang="BG">Късен
период</span>'''''<span lang="BG"> . В последствие
поради различни интерпретации на някои основни постулати на адвентизма някои
групи се отделили от единството на църквата и сформирали общности: евангел-адвентисти,
адвент-християни, ЦАСД , адвентисти на бъдещия век и реформатори. </span>[[Картинка:William Miller.jpg|мини|[[Уилям Милър]]]]
'''''Обобщение'''''. Към края на [[18 век|XVIII]] и началото на [[19 век|XIX век]] в [[Европа]] и [[Северна Америка]] се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги [[Книга на пророк Даниил|Даниил]] и [[Откровение на Йоан|Откровение]]. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в [[1844]] г. и това ще ознаменува [[Второ пришествие на Христос|Второ пришествие на Исус Христос]] и края на земната история.
Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от [[Уилям Милър]] и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с [[Откровение на Йоан|Откровение]] 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд.
| |||