ЗИТ-151: Разлика между версии

С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на големи ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда централният процесор ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за дискови запомнящи устройства (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД) - 7 Mb или 29 Mb)и подсистемите за запаметяващи устройства на магнитна лента (управляващите устройства плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства на магнитна лента ЗУМЛ)). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители - дискови пакети за ЗУМД. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив два завода - Завод за пишещи машини и Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ), произвеждат продукти, предназначени изключително за допълване листа на български периферни устройства включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).