Тудор Владимиреску: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 24:
Тудор се ражда във [[Владимири]], дн. [[окръг Горж]] (в историческата област [[Олтения]]), в семейството на поземлени селяни (мазили). Обикновено за негова рождена дата се смята [[1780]] г., но все още тя е спорна. На 12 години той е пратен в [[Крайова]] като прислужник на [[болярин]]а [[Йоан Глоговяну]], където научава четмо, писмо и [[гръцки език]]. Впоследствие наследява болярските имоти и става [[вътаф]] (водач на местните военни образувания) на [[Клошани]]. Опитът на Тудор като прислужник го запознава с обичаите, обноските и поведението на благородниците, което му позволява да не противопостави интересите на болярите и селяните в началото на въстанието срещу [[фанариоти]]те. Смята се, че пламенните му речи срещу „гърците“ (новозабогатялите чужденци) и „болярите предатели“ (тези боляри, които не подкрепят идеите му) са мотивирани и от желанието му да не се прикачи към средите на местните земевладелци. Въпреки че е водач на селското движение, той прави всичко възможно да не се спречква с богаташите и жестоко наказва всяко нападение на имущество.
 
Тудор се включва в [[Русия|руската]] армия по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война]] от [[1806]]-[[1812]] г. ТогаваЗа заслугите си той заслужавае произведен в поручик и награден с [[Орден на Свети Владимир]], III-та степен и [[имунитет]] във [[Влашко]] и [[Османската империя]]. Това ръководи решенията му по време на въстанието, тъй като смята, че Русия му помага. След войната се завръща в Олтения. През [[1814]] г. пътува за [[Виена]] заради [[иск]] за [[собственост]]та на съпугата на Глоговяну. Пътуването му съвпада с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], от чиито решения се смята, че той силно се ръководи.
 
В периода [[1812]]-[[1821]] г. той постепенно си създава кръг от последователи. Пандурите го уважават заради бойните му умения, в много източници се споменават неговите [[харизма]] и способност за преговори. Подтикнат е и от резултата на [[Първо сръбско въстание|Първото]] и [[Второ сръбско въстание|Второто сръбско въстание]].