Минко Генов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Карловци; Добавяне на Категория:Родени в Карлово, ползвайки HotCat
м факт?
Ред 17:
След завършването си се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-1934). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „Венец“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.
 
Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на старобългарската литература. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. {{факт|Прави характеристика на творбите, изтъква тяхната актуалност и значението им за поколенията.|2015|03|16}} Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на Първото българско царство (от Борис I до падането на България под византийско владение).
 
{{факт|Генов характеризира подробно историческия период, разглежда най-важните литературни факти, най-значимите творци.|2015|03|16}} Отделя специално внимание на Охридската и Преславската книжовни школи и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.
 
След промените от [[9 септември]] 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван Вазов...“ - биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието ѝ. Разглежда се началото на славянската писменост - дейността на Кирил и Методий в Моравия и Панония, пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледана е славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература.
 
{{факт|Повечето от трудовете на Минко Генов не са загубили значението си и днес.|2015|03|16}} Писателят умира в София на 8 ноември 1950 г.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=306156116|ISNI=0000 0003 9761 7594}}