Юстиниан II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Risee1 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 34:
 
==Първо управление==
Юстиниан II встъпва на престола през 685 г. като шестнадесет годишеншестнадесетгодишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост и маниакална деспотичност, които скоро го правят обект на ненавист от страна на населението.
 
През 688-690 г. Византия води два кратки конфликта с България, нарушавайки мирното споразумение от 681 г. Византийците успяват да пленят значителен брой славяни от Македония. Юстиниан II преселва пленените от него славяни в [[Мала Азия]] и образува от тях отряд от 30 хиляди души.
Ред 42:
Ненавистта на народа навличат особено злоупотребите и изнудванията на Юстиниановите фаворити - Теодот и Стефан, първият от които е министър на финансите (ό γενικός λογοθέτης), а Стефан заема длъжността сакеларий на императора.
 
Крупно събитие в църковния живот е Юстинианският събор през 692 г., така наречения "пето-шести" или Трулски. Постановленията на Трулския съборасъбор не са признати от [[папа]] [[Сергий]]; опитите на Юстиниан II да принуди папата да ги приеме претърпяват неуспех.
 
==Сваляне и заточение==
От непопулярността на Юстиниан II се възползва пълководецапълководецът [[Леонтий]]. През 695 г. той бяга от затвора, където е бил държан по заповед на подозрителния император, разбунва жителите на столицата, залавя Юстиниан, заповядва да му отрежат носа и езика (за което Юстиниан е наречен след това с прозвището ''Ринотмет'' - «безносия»). Сваленият император е изпратен на заточение в [[Крим]] (в [[Херсон]]). Стефан и [[Теодот]] са екзекутирани.
[[Image:Follis - Justinian II - 687-695 AD - Carthage 2.jpg|thumb|дясно|220px|[[Фолис]] на Юстиниан Ринотмет]]
 
Свалянето на Юстиниан II не води до подобряването на вътрешното и външното състояние на империята, напротив, започва 20-годишен период на безредици и нестабилност, приключил едва след възцаряването на последвалата [[Исаврийска династия]].
 
Докато ''Ринотмет'' бил в изгнание, град [[Картаген]] и остатъкаостатъкът от провинциите в Африка били завладени от арабите, които застрашително настъпвали и по източната граница. Поради пораженията и неуспехите императорите остават закратко на власт - след известно време Леонтий също е свален, а престолапрестолът е зает от [[Тиберий III]]. Тогава Юстиниан Ринотмет, избягва от заточението, първо при [[хазари]]те, после при българите, и се явява през 705 г. пред Константинопол заедно с 15 -хилядна войска от славяни и българи, начело с кан [[Тервел]]. Юстиниан и привържениците му тайно проникват в столицата през един неизползван акведукт и извършват успешно преврат.
 
==Второ управление==
Ред 56:
[[Image:Monete d'oro di giustiniano II e tiberio IV, 705-711, 02, 9.jpg|thumb|ляво|190px|Златна монета с образите на Юстиниан II Ринотмет и синът му Тиберий]]
 
За подкрепата си българският хан (кан) Тервел е богато възнаграден от василевса - Тервел е първият не-ромей, който получава титлата кесар (цезар). Той освен това получава управлението на областта [[Загора]] (североизточнаСевероизточна Тракия), както и голямо количество пари, злато, сребро и други скъпоценности.
 
Второто царуване на Юстиниан (от 705 до 711 г.) се оказва дори още по-злополучен провал от предишното. Войната с арабите отново тръгва лошо: византийците губят Мопсуеста и [[Тиана]]; в 709 г. [[араби]]те влизат даже в [[Тракия]]. Пораженията на ромеите водят до частичната загуба на [[Кападокия]] и [[Киликия]]. Търсейки реванш срещу българите Юстиниан II нахлува в североизточна Тракия през 708 г., но е победен и обсаден в [[Анхиало]]. Императора се оттегля по море и скоро подновява мира с България.