Битка при Аравзио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
==Предистория==
По неизвестни причини (вероятно заради климатични промени и наводнения) около 120–115 пр.н.е., кимврите напускат територията която обитават при [[Балтийско море]] на [[полуостров]] [[Ютланд]] и [[Скандинавия|Южна Скандинавия]] и тръгват на югоизток, като скоро се присъединяват към техните съседи тевтоните. Двете племена заедно побеждават [[скордиски]]те и [[Бои (народност)|боите]] — много хора от които вероятно се присъединяват към тях след загубите. През 113 пр.н.е. достигат [[Дунав]] и [[Норик]] територии на съюзническото на Рим племе — тавриски (Taurisci). Тавриските не са в състояние сами да отблъснат тези нови силни нашественици и се обръщат с искане за помощ от Римската република. На следващата година [[Римски консул|консула]] [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] повежда [[легион]]и към Норик, където взима защитна позиция близо до [[Аквилея]]. Карбон настоява кимврите и техните съюзници да напуснат веднага провинцията. Кимврите първоначално са съгласни за мирно разрешаване на спора, но след като разбират за това че Карбон им е устроил засада, разгневени от римското двуличие атакуват. В последвалата [[Битка при Норея|битка при Норея]] римската армия е разгромена, а самия Карбон едва спасява живота си с бягство.
Победата на племената при Норея и промяната в баланса на силите, провокира и други племена да въстанат срещу [[Рим]] — като [[хелвети]]те, които са във война с [[Римска република|републиката]]. Нападенията над римски сили и временен бунт в [[Тулуза]], карат римляните да мобилизират
След като си връща контрола над Тулуза, [[проконсул]]ът Квинт Сервилий Цепион приема отбранителна стратегия в изчакване да види дали кимври и тевтони ще опитат ново нахлуване в римските територии. Племената предприемат настъпление през 105 пр.н.е. Сенатът изпраща Гней Малий Максим с армия да се присъедини към Цепион при река Рона, като по този начин обединените армии имат за цел да сложат точка на конфликта веднъж завинаги.
Ред 42:
==Последици==
Малцина са римляните успели да се спасят в ужасяващото клане. [[Тит Ливий]] твърди, че жертвите на римляните в тази битка са 80,000 човека, [[Теодор Момзен]] добавя към тях още 40,000 човека помощни войски и обслужващ персонал. И двамата — консула Гней Малий Максим и проконсула Квинт Сервилий Цепион успяват да спасят живота си. И двамата са изправени пред съда обратно в Рим, заради поражението си в битката при Авразио, двамата са опозорени и са им отнети всичките титли и отличия. Освен това Цепион е изпратен в изгнание, тъй като към него са отправени и обвинения в присвояване на огромно количество злато в Толоза.
Римляните са нация водила множество войни и свикнала със военните загуби, но пораженията в тази [[Кимврийска война|война]] и в частност поражението при Аравзио изключително много разтревожва гражданите на републиката. Поражението оставя Рим от една страна с недостиг на работна ръка, а от друга страна без защита срещу ужасяващ враг на прага на римската територия, които всеки момент можело да реши да премине през вече незащитените планински проходи и да навлезе в „сърцето“ на републиката. В Рим преобладаващото мнение е, че разгрома се дължи на грешките и арогантността на Квинт Сервилий Цепион, а не на небоеспособността на римската армия — тъй като Цепион е ''патриции'' се засилва и негативното отношение към управляващата аристокрация.
| |||
