Фридрих Шилер: Разлика между версии

| размер = 200px

Докато е в елитното училище, той тайно чете [[Жан-Жак Русо|Русо]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „''Die Räuber''“ („Разбойници“), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление ''"„[[Бурни устреми]]"“''.

В чест на поета литературни и културни награди ''"Фридрих„Фридрих Шилер"Шилер“'' учредяват през 1920 г. швейцарската фондация ''"Шилер"„Шилер“'', през 1954 г. град [[Манхайм]], а през 1955 г. провинция [[Баден-Вюртемберг]].

Прочутата му ''„[[Ода на радостта]]“'' (1785) става върховен символ във финалната част на ''Деветата симфония'' на [[Лудвиг ван Бетховен]] - – днес официален химн на [[Европейския съюз]].

<center><div style="float:center; width:400px500px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA">

Ала жената владее — – и нека! - – единствено с чар.

Шилер пише много философски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') — – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: [[Бог]] е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода — – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като ''„Тридесетгодишната война“'' и ''„Въстанието в Холандия“'', а после намира място и в драмите му (трилогията ''„Валенщайн“'' е за [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], а ''„Дон Карлос“'' — – за въздигането на [[Холандия]] срещу [[Испания]]). Шилер пише основоположната статия ''„Върху трагическото изкуство“'' и две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.

Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен ''"За„За философията на физиологията"физиологията“'', както и в ''"По„По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа"природа“'' (''Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780)''. В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието ''занимателна[[трудова терапия|трудова]]'' (или ''занимателна'') терапия (''Beschāftigungstherapie'').

* ''Wallenstein'' - – Trilogie, 1799

* Венцеслав Константинов: [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/schiller.htm ''Между идеала и живота''], "Родна„Родна реч"реч“, 5, 1985