Филип Солерс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
смяна шаблон |
||
Ред 1:
{{Писател
|
| име-оригинал =
| снимка = Sollers IMG 5928.jpg
| описание
| псевдоним = Филип Солерс
| рождено име = Филип Жуайо
| място на раждане = [[Бордо]], [[Франция]]
| място на смърт =
| работил = [[писател]], литературен [[критик]], [[режисьор]]
| националност = {{FRA}}
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди = Премия Медичи (1961)<br />Премия Фенеон (1958)
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
}}
'''Филип Солерс''' ({{lang-fr|Philippe Sollers}}) е френски [[писател]].
== Биография и творчество ==
Филип Солерс е роден в [[Бордо]].
Той е основател на авангардното движение и издание
Първият му роман ''Странна самота'' (1958), получава хвалебствени слова от [[Франсоа Мориак]] и [[Луи Арагон]].
Автор е на над седемдесет романи и есета, сред които "Драма", "Числености", "Закони", "Рай", "Жени", "Портрет на играч", "Абсолютно сърце", "Празникът във Венеция", "Тайната"," Студио", "Теория на изключенията", "Войната на вкуса", "Страст фикс", "Възхвала на безкрая", "Покер".
Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години, той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от творбите му, като романа "Числености".
В "Рай" (1981), едно от големите произведения на литературата на ХХ век, Солерс създава нова форма на роман, където текстът спира да следва логиката на пунктуацията и поема към ред на музикални последователности и словесен ритъм на полифонична музика, водещи до символично и окончателно освобождаване от границите на субекта.
През 1983 г. публикува романа "Жени", който анализира политическите и художествени превратности в историята на XX век, чрез приключенията на американски журналист. Властта и сексуалността са изследвани и експонирани с тезата на автора: "Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. По този въпрос всички лъжат."
Романът се превръща бързо в бестселър и преведен на много езици.
През 2006 г. голям успех е публикацията на ''Божествен живот'' (на фр. ''Une vie divine''), философски роман, в който Солерс разкрива, отвъд доброто и злото, актуалното и глобалното на философията на [[Ницше]] срещу планетарния нихилизъм на двадесет и първия век.
Автор е и на биографични есета като "Мистерията Моцарт" (2001), "Сад във Времето"(1996), "Казанова възхитителният " (1998), "Виван Денон кавалеристът от Лувъра" (1995).
През 2007 г.
[[Ролан Барт]] в книгата си ''"Писателят Солерс"''(1979) изследва неговия стил, език и философия.
== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Филип Солерс}}
{{commons|Philippe Sollers}}
* [http://www.philippesollers.net/ Филип Солерс]
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2322/book.htm За книгата "Мистерията Моцарт"]
* [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/118/lv0118006.htm Филип Солерс или желанието за щастие]
* [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/118/lv0118005.htm Вивиан Форестър за "Възхвала на безкрая"]
* {{fr икона}} {{youtube|2PIi4u6kciE|Филип Солерс
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2064/x_sol.htm Разговор с Мишел Уелбек и
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Солерс, Филип}}
[[Категория:Френски писатели]]
[[Категория:Френски философи]]
|