Деян Енев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон
Редакция без резюме
Ред 9:
| националност = {{BUL}}
| период =
| жанрове = [[разказ]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Господи, помилуй“ (2004)
| награди = „[[Южна пролет]]“ (1987){{Br}}[[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] (2000){{Br}}„[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“ (2004){{Br}}„[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“ (2009)
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
Ред 29:
Роден е на [[11 август]] [[1960]] г. в [[София]]. Завършил е [[английска гимназия]] и [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в [[Киноцентър]]а, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител.
 
Бил е [[журналист]] във вестниците „Марица”„[[Марица (вестник)|Марица]]“, „[[Новинар]], „Експрес”„Експрес“, „Отечествен„[[Отечествен фронт”фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“, „[[Сега (вестник)|Сега]]“ и в. „[[Монитор (вестник)|Монитор]]“.
 
Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони.
 
Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция “Огилви„Огилви и Мейдър”Мейдър“.
 
През 2010 г. в [[СУ „Св. Климент Охридски”]]Охридски“ е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев. През 2012 г. е лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова”Костова“ в [[Созопол]]. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура”Култура“.
 
== Творчество ==
Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга [[Южна пролет]]“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ ([[1994]]) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино”Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош„[[Милош Зяпков”Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“, номиниран за наградата „Хеликон”„Хеликон“; „7 коледни разказа”разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази”разкази“ (2011); ”Внукът„Внукът на Хемингуей”Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи”притчи“ (2014).
 
Сборникът му с избрани разкази “Всички„Всички на носа на гемията” претърпя три издания (Изд. “Фама”„Фама”, 2005; Изд. “Фабер”„Фабер”, 2007; Изд. “Сиела”„Сиела”, 2009). Лауреат на голямата награда „Златен ланец” на в. „[[Труд]]” за къс разказ през [[2006]] г.
 
През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике” издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на [[Норберт Рандов]] и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на [[Димитър Динев]].