Деян Енев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
| дебют =
| известни творби = „Господи, помилуй“ (2004)
| награди = „[[Южна пролет]]“ (1987){{Br}}[[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] (2000){{Br}}„[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“ (2004){{Br}}„Златен ланец“ (2006){{Br}}„[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“ (2009)
| повлиян = [[Йордан Йовков]], [[Исак Бабел]], [[Джеръм Дейвид Селинджър]]
| повлиял =
| брак =
Ред 40:
Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „[[Южна пролет]]“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ ([[1994]]) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).
Сборникът му с избрани разкази „Всички на носа на гемията” претърпя три издания (Изд.
През 2008 г. австрийското издателство
Като свои учители в жанра на разказа Енев посочва: [[Йордан Йовков]], [[Исак Бабел]] и [[Джеръм Дейвид Селинджър]].
| |||