Клетъчна мембрана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Запетайки, правопис. |
|||
Ред 27:
Съставят до 60% от плазмалемата. Функциите им са структурни, [[рецептор]]ни ([[медиатор]]ни и транспортни) и [[ензим]]ни.
Мембранните белтъци се делят на периферни и интегрални (трансмембранни). Периферните белтъци могат да са свързани с нея посредством мастни киселини или интегрални белтъци. Те образуват по повърхността на мембраната различни видове [[рецептор]]и и [[антитяло|антитела]], които могат да се свързват избирателно със специфични за тях вещества. Интегралните белтъци играят структурна роля за здравината на мембраната
Белтъците могат да преминават през мембраната, да се плъзгат по повърхността ѝ, да се извъртат в нея и да променят ориентацията на външните и вътрешните си части, което е особено важно при активния транспорт. Някои от тях имат каталитични функции, играят ролята на ензими; най-често това са [[Аденозинтрифосфатаза|аденозинтрифосфатази]]. Способността на дадени белтъци да се свързват специфично със строго определени вещества определя избирателната пропускливост на мембраните, както и рецепторните ѝ функции.
Качественият и количествен белтъчен състав се изменя според нуждите на клетката. Например, ако е необходимо по-голямо количество от даден [[метаболит]], клетъчната мембрана ще се обогати на белтъците, отговорни за транспорта му. Понякога клетката дори синтезира несвойствени ѝ мембранни белтъци, неоходими при транспорта на новопоявили се вещества.
===Въглехидрати===
Типично мембранни въглехидрати съставят по-малко от 1% от плазмалемата; те са свързани с някои от белтъците ѝ (в гликопротеинов комплекс)
Въглехидратите, натрупани по външната повърхност на плазмалемата, образуват слизеста структура наречена [[гликокаликс]]. Средната дебелина на този слой е 3-4[[нанометър|нм]]. Гликокаликсът се секретира от клетката и е слабо свързан с клетъчната мембрана.
==Размери==
Дължината на една фосфолипидна молекула е около 4-5 [[нанометър|нм]]. Така общият слой, който формира мембраната, е с дебелина от около 7 нм <ref name="alberts">{{cite book|title=Molecular Biology of the Cell| url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=mboc4| last=Alberts| first=Bruce| coauthors=''et al.'', (4th edn)}}</ref>, като по този начин е ясно видима с [[трансмисионен електронен микроскоп]]. Различните видове мембрани в клетката са с различни дебелини, като на плазмалемата е най-голяма: 10[[нанометър|нм]].
Ред 50:
===Транспортна===
Плазмалемата притежава избирателна пропускливост навътре в клетката за необходимите ѝ метаболити
* '''Пасивен транспорт'''. Осъществява се чрез водни пори и йонни канали през мембраната, изградени от трансмембранни белтъци. Използва физичните процеси [[осмоза]] и [[дифузия]] и протича без промяна в енергийния баланс на клетката. Чрез него през мембраната преминават йони и вода с разтворените в нея газове.
* '''Активен транспорт'''. При него самата мембрана участва активно в преноса на вещества. Изразходва се енергия, получена от разрушаване на химични връзки при редуциране на [[Аденозинтрифосфат|АТФ]] до [[Аденозиндифосфат|АДФ]]. Бива [[котранспорт]] и [[цитоза]].
**Котранспорт. Участват интегрирани в мембраната белтъци. Те се свързват със своите специфични субстрати в активните си зони
**Цитоза. Участва цял участък от клетъчната мембрана.
***Внасянето на вещества в клетката чрез цитоза се нарича ''[[ендоцитоза]]''. Веществата се обгръщат от клетъчната мембрана в мехурче, което се откъсва от нея и потегля в цитоплазмата във вид на [[вакуола]]. Ако приетите вещества са течности, то процесът се нарича [[пиноцитоза]], а при по-големи частици и макромолекули — [[фагоцитоза]]. Фагоцитарните вакуоли се сливат с [[лизозома|лизозоми]], за да се извърши в тях вътреклетъчно смилане на приетите метаболити.
Ред 59:
===Рецепторна===
Клетъчната мембрана взаимодейства с извънклетъчната среда и с мембраните на съседни клетки, като предава сигнали към вътрешността на клетката. За това
== Вижте също ==
| |||