Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

 
<span>След подписването на 14 септември 1829 на </span>[[Одрински мирен договор (1829)|Одринският мирен договор]]<span> сложил край на войната българските отреди са разформировани. </span>Кап. Г. Мамарчев се оттегля с 500-600 от съратниците си в Котел и запачва да организира въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска, [[Габровска област|Габровска]] и [[Търново|Търновска област]] и в Търново да се провъзгласи освобождението на България, но руското командване убедило се в сериозността на намерението му противодейства. Мамарчев е арестуван, от пратените в началото на пролетта 200 казаци за да не предизвика международни усложнения, събраните хора са разпуснати и след това капитана е освободен, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир.<ref>[http://www.heritagebg.net/nauki/item/354-georgi-mamarchev Георги Мамарчев, Наследствмо БГ]</ref><ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2011-11-08-15-30-00&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Легендарният борец за освобождение капитан Георги Мамарчев, жертва на руско-турски репресии.]
</ref> Ръководителите на българското нацио-налноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''”, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' <span>и т.н</span>''.''<span class=""> <ref name=":12">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова, стр.87-88]</ref>, но мирът вече е сключен и той не дава на българите абсолютно нищо освен доста съмнителните обещания за "амнистия" и коварното "право" да напуснат родните си места определено в чл.13 от [[Одрински мирен договор (1829)|Одрински мирен договор]] -  "В един 18-месечен срок, християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия."
 
.
14 448

редакции