Ан дьо Божьо: Разлика между версии

Ан е родена в замъка [[Женап]] в [[Брабант]] на 3 Aприл 1461, тягодина. Тя е най-голямата оцеляла дъщеря на Луи ХI . "Ан е тъмнокоса, с високо чело, фино-извити вежди. СИма остър, надменен нос, тънки устни, тънки ръце, и "стои изправена като копие".  ^{[ според}Hackett,  ''Francis the First'', pp.45-46^]

КралятКрал Луи търси съпруг за дъщеря си. Сред многочислените «"принцове на лилиите»", членове на кралския дом, Луи ХI се спира на 35 годишниятгодишния сисвой братовчед краля[[ Пиер II дьо Бурбон| Пиер дьо Бурбон]], който ене нежененеженен до момента. Тогава принцеса Ан, навършва едва 12 години. Сватбата се провежда през ноември 1473 година, близо до [[Блоа]] в църквата на [[МонришарМон Ришар]].

«"Тя —- най- малко глупавата изот всички жени на Франция, защото на съдбата не било изгодно да ме запознае с нито една умна»," —- казва крал Луи. «"Най- хитрата и проницателна жена от всички, живели през различни времена»", «"надарена с тънък и проницателен ум, и във всичко е истинско подобие на своя баща» —" - така я характеризира съвременникът и Брантом.

АнАна дълго време е доверено лице на своя баща, който се възхищава от нейния политически нюх, находчивост, хитрост. Именно на нея, кралят възлага охраната на дофина [[Шарл VIII (Франция)|Шарл]], своя късно роден син, комуто предстои след време да наследи «"най-прекрасното кралство на земята»".

След смъртта на [[Луи XI]] през 1483 година, престолонаследникът Шарл е 13-годишен и според френските закони, които фиксират по онова време кралското пълнолетие на 14 години, не е достигнал необходимата зрелост, за да управлява самостоятелно. Неговата по-голяма сестра Ан дьо Божьо, 22-годишна по това време, заедно със съпруга си [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Божьо]] става негованегов регенткарегент от [[1483]] г. до [[1491]] г.

Идвайки на власт, АннаАна и нейният мъж Пиер дьо Божьо, идвайки на власт, се сблъскват с опозиционно движение на аристокрацията, оглавенаоглавено от първия принц по кръв — [[Луи XII|Луи Орлеански]]. Един от членовете на тази групировка е и Филип дьо Комин, подробно описващ събитията от тези години в своите мемуари. Макар Ана дьо Божьо и нейният съпруг да са регенти по изрична устна предсмъртна воля на Луи XI, Луи Орлеански и неговите съратници считат предаденото регентство за съвършено незаконно. Филип дьо Комин слага акцент на това, че бунтът на аристокрацията е предизвикан не от недоволство към политиката на краля и е насоченонасочен не против краля. "Нима принцовете и поданиците са вдигнали оръжие против своя млад крал? Пожелали са някой друг? Или са поискали да му отнемат властта?…Всичко е направено заради точно обратното…". Комин подчертава, че причина за недоволството се явява политиката, провеждана от регентите Пиер и Анна дьо Божьо, и именно против тях е застанала аристокрацията, поддържаща "законния" регент Луи Орлеански.

Когато умира херцог [[Франсоа II (Бретон)|Франсоа II Бретонски]], той е наследен своята дъщеря —- единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император [[Максимилиан I]], и той се жени за нея задочно. Но АнАна дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] се явява претендент за ръката на херцогинята на Бретон. АнАна дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретон с армия, и херцогиня Ана Бретонска е принудена да се съгласи на този брак. 

Ан има влияние над децата на аристокрацията включително над [[Диан дьо Поатие|Диана дьо Поатие]] и [[Луиз Савойска|Луиза Савойска]]. Тя инструктира например, младите хора от кралския двор да спазват изискани нрави, като например да не бършат с пръсти носовете си, а да правят това с парче плат. ЛуизЛуиза Савойска впоследствие използва наученото като става регент на сина си, крал [[Франсоа I]] на два пъти.

Освен като политик, Ан дьо Божьо се изявява и като писател -. публикуваТя е автор на : "За образованието на дъщеря ми", наръчник за обучението на младите аристократки от тази епоха, както и "Историята на обсадата на Брест", литературна творба, в която действието се развива по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]].