Търновска патриаршия: Разлика между версии

'''Търновската патриаршия''' е название на независимата [[България|българскаБългарска]] [[православна църква]] през периода 131235 -141416 векг.

Каноничното състояние, получено от Българската църква през пролетта на 1235 г., предисвикалопредизвикало по-късно, през XIV век, спорове между Търново и Цариград, които хвърлят съмнения върху степента на придобита от Българската патриаршия в тази година самостоятелност. В писмо на патриарх Калист от 1355 г., в отговор на въпроси на двама български монаси, патриархът коментирал каноничното положение на Търновската патриаршия, което според думите му било отразено в "Томос", даден ѝ от патриарх Герман II. Той съдържал първоначалните договори между българите и Патриаршията.

Какво всъщност твърдял патриарх Калист за статунастатута на Българската патриаршия, позовавайки се на Германовия "Томос"? Като цитирал не него, а извадки от съчинение на патриарх Герман (също изгубено), той твърдял, че търновският патриарх не е бил получил пълна автокефалия, поради което той имал следните три задължения към Цариградската Патриаршия:

След [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] западните епархии са присъединени към [[Печка патриаршия|Сръбската архиепископия]], която през [[1346]] година естава въздигната[[Печка впатриаршия|Българо-сръбска санПечка патриаршия]]. Към средата на [[14 век|XIV век]] част от южните епархии, а по-късно от [[Добротица]] Варненската епархия и Добруджа са присъединени към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. При Иван Александър (вероятно при патриарх Теодосий) се прави неуспешен опит да се поеме контрола над Киев. [[Молдова]] се отделя от Търново през XIV век и първоначално преминава под ведомството на руския Галички митрополит подчинен на Цариград, а от 1401 - на Охридската архиепископия. През 1359 година влашкият войвода Александър I Басараба отделя [[Влашко]] от диоцеза на Търновската патриаршия и го присъединява към Цариградската патриаршия, а впоследствие Мирчо Стари подчинил Влашко на Охридската архиепископия.<ref>Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 11, бел. 1</ref> Епархиите от [[Видинско царство|Видинското царство]] са подчинени в 1365 от унгарците, [[Иван Страцимир]] в 1381 г. ги предава на Цариградската патриаршия, а в 1389 или не много по-късно минават към Охридската архиепископия.<ref>[http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm Юрдан Трифонов, УНИЩОЖАВАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ И ЗАМЕСТЯНЕТО Й С АВТОНОМНО МИТРОПОЛИТСТВО-АРХИЕПИСКОПСТВО]</ref>

След падането на [[България]] под османска власт Търновската патриаршия е унищожена като първоначално към 1394 за търновски митрополит от Цариград е назначен грък - отхвърленият от пасството си молдовски митрополит Йеремия, а след кончината на патриарх Евтимий на 4 април 1404 г. турците не позволяват избор на нов патриарх и диоцезът й към [[1416]] окончателно е присъединен към Цариградската патриаршия където търновският митрополит е поставен на трето място между митрополитите на Балканския полуостров след [[Ираклийска епархия|ираклийския]] и [[Солунска епархия|солунския митрополит]], но стои по-долу от ред гръцки митрополити в Мала Азия. Търновският митрополит след 1416 е титулуван и екзарх на цяла България. Устройството на Търновската митрополия е еднакво на останалите гръцки митрополии с подчинени епископии. Цариградския патриарх назначава Търновският митрополит, а поведомствените му епископи се избират от събора на епископите и митрополита. Подобно на другите гръцки митрополити в османската държава и търновският се занимава и със светски дела - разглеждал брачни, имуществени и други дела, издава свидетелства за благонадеждност, заверява договори и завещания между частни лица. В гражданско-съдебната област той е подпомаган от смесен съвет, в който влизат видни миряни и духовници.