Отваря главното меню

Промени

 
== История на музейната сграда ==
НАИМ БАН се помещава в някога наричаната ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името й е било ''"Коджа Махмуд паша джамиси"'' (Джамията на великия Махмуд паша) - великият везир на султан Мурад II (1421-1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния град на бейлербейлъка от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Освобождението на София от русите я заварва отдавна порутена и изоставена.
 
Когато Митрополит Климент е минисър-председател трупата "Сълза и смях" я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''"Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!"'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата й свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Бомбардировките на София през 1944 г. силно засягат Археологическия музей и той отваря врати отново през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 г. по-късно през 1993-1994 г., чийто последен етап се извършва 2003-2005 г.  В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3тата най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната й Ротонда Свети Георги и катедралата Стета Сифия, ако не броим неголемите средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
14 448

редакции