Отваря главното меню

Промени

Когато Митрополит Климент е минисър-председател трупата "Сълза и смях" я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''"Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!"'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата й свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Бомбардировките на София през 1944 г. силно засягат Археологическия музей и той отваря врати отново през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 г. по-късно през 1993-1994 г., чийто последен етап се извършва 2003-2005 г.  В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната й [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
 
== Структура на института ==
Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:&nbsp;<ref name="naim-20089">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/89/ | заглавие=Научни звена и отдели&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
 
14 448

редакции