Електрически двигател: Разлика между версии

[[Image:Faraday magnetic rotation.jpg|thumb|upright|200px|Експеримент на Фарадей, 1821<ref name="Faraday (1822)">{{cite journal|last=Faraday|first=Michael|title=On Some New Electro-Magnetical Motion, and on the Theory of Magnetism|journal=Quarterly Journal of Science, Literature and the Arts|year=1822|volume=XII|pages=74–96 (§IX)|url=http://archive.org/details/quarterlyjournal12jour|accessdate=12 February 2013|publisher=Royal Institution of Great Britain}}</ref>]]

Превръщането на електрическата енергия в механична чрез електромагнитни средства е демонстрирано от [[Майкъл Фарадей]] през [[1821]] г. Съставен е от свободно висящ проводник потопен в [[живак(елемент)|живак]]. Поставен е постоянен [[магнит]] в центъра на живака. Когато през проводника премине [[Ток (електрически)|ток]], той се върти около магнита, показвайки че тока създава въртящо магнитно поле около проводника<ref name="SparkMuseum (Motor)">{{cite conference|title=The Development of the Electric Motor,|url=http://www.sparkmuseum.com/MOTORS.HTM|publisher=SparkMuseum|accessdate=12 February 2013|booktitle=Early Electric Motors}}</ref> . Този двигател често се демонстрира в училищата, като вместо живак се използва солена вода. Това е най-простата форма на електрически двигател. Нарича се [[Еднополюсен генератор|еднополярен двигател]]. По-усъвършенстван вариант е [[колелото на Бароу]], но този тип еднополярни двигатели си остават неподходящи за практическо приложение.

Двата основни типа електродвигатели - – Асинхронните машини и синхронните възникват като замисъл и реализация почти едновременно - – в края на [[19 век|деветнадесетото столетие]] в резултат на упорития творчески труд на трима души - – [[Никола Тесла]], [[Михаил О. Доливо-Доброволски]] и [[Галилео ФерариФерарис]]. Те работят напълно независимо в почти диаметрално противоположни области от [[Земя|планетата]]. Всеки от тях разработва асинхронната си машина наред с късосъединената йи&#768; "версия"„версия“ (с ротор накъсо) и с [[полифазна токова система|дву- и трифазната токови системи]], съединенията "звезда"„звезда“ и "многоъгълник"„многоъгълник“ и т.н.

*През 1855 Jedlik построил устройство работещо на подобни принципи. С него той задвижил модел на [[електрическа кола]] още същата година.

*През 1882, [[Никола Тесла]] открива принципите на [[алтернатор|въртящото магнитно поле]] и въвежда използването на въртящият момент за работа с машини. Той използва този принцип, за да създаде един уникален дву-фазов индукционен двигател през 1883&nbsp;г<ref name="TFI (now)">{{cite web|last=The Case Files: Nikola Tesla|title=Two-Phase Induction Motor|url=http://www.fi.edu/learn/case-files/tesla/motor.html|publisher=The Franklin Institute|accessdate=2 December 2012}}</ref><ref name="Smil (2005)">{{Cite book|first=Vaclav|last= Smil|title=Creating the Twentieth Century:Technical Innovations of 1867–1914 and Their Lasting Impact|url=http://books.google.com/books?id=ZANP8uYlu1cC&pg=PA76|year=2005|publisher=Oxford University Press|isbn=978-0-19-988341-7|page=76}}</ref><ref name="Froehlich (1998)">{{Cite book|first=Fritz E.|last= Froehlich|coauthors=Kent, Allen|title=The Froehlich/Kent Encyclopedia of Telecommunications: Volume 17 - – Television Technology|url=http://books.google.com/books?id=8j5bJ5OkGpgC&pg=PA37|accessdate=10 October 2012|date=1 December 1998|publisher=CRC Press|isbn=978-0-8247-2915-8|pages=37–}}</ref><ref name="Drury">{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=vDQHzeEmSfUC&pg=PR14&lpg=PR14&dq=tesla+Ferraris+induction&source=bl&ots=SLjNT7Ui97&sig=Mvp66d6LH3KWUxrjdVBvFpl-lbY&hl=en&sa=X&ei=eGx3UNCXKLCB0QHH1YFA&ved=0CEgQ6AEwBTgU#v=onepage&q=tesla%20Ferraris%20induction&f=false|first= Bill|last= Drury|title= Control Techniques Drives and Controls Handbook|page= page xiv|year=2001|publisher=Institution of Electrical Engineers|isbn=0-86296-793-4 <!--Bad checksum-->}}</ref><ref name="Langsdorf (1955)">{{cite book|last=Langsdork|first=Alexander Suss |last=Langsdorf|title= Theory of Alternating-Current Machinery|year=1955|edition=2nd|page=245|url=http://books.google.ca/books/about/Theory_of_Alternating_Current_Machinery.html?id=zKVd780XHGcC&redir_esc=y|publisher=Tata McGraw-Hill|isbn=0-07-099423-4}}</ref><ref name="EAE (1977)">{{cite book|title=The Encyclopedia Americana| Volume 19|year= 1977|page=518}}</ref>

*През 1885&nbsp; г., [[Галилео Ферарис]] независимо открива тази концепция<ref>{{cite web|title=Galileo Ferraris Physicist, Pioneer of Alternating Current Systems (1847–1897) Inventor of the Induction Motor "Father„Father of three-phase current" -current“ – Electrotechnical Congress, Frankfurt 1891|url=http://edisontechcenter.org/GalileoFerraris.html|publisher=Edison Tech Center|accessdate=3 July 2012}}</ref>. През 1888&nbsp; г. Ферарис публикува своето откритие във вестника на Кралската Академия на науките в Торино<ref name="Ferraris (EBE)">{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/204963/Galileo-Ferraris |title=Galileo Ferraris|publisher=Encyclopædia Britannica}}</ref><ref name="Biography of Galileo Ferraris">{{cite web |url=http://profiles.incredible-people.com/galileo-ferraris/|title=Biography of Galileo Ferraris|publisher=Incredible People - – Biographies of Famous People}}</ref>.През същата година, [[Никола Тесла]] патентова двуфазна система за захранване на разработените от него няколко вида двигатели на променлив ток.Поради големите възможности на променливия ток за отдалечено токозахранване, [[George Westinghouse]] незабавно купува патентите на Тесла, и те са внедрени в производство.<ref name="Neidhofer (2007)">{{cite journal|last=Neidhöfer|first=Gerhard|title=Early Three-Phase Power (History)|journal=IEEE Power and Energy Magazine|volume=5|issue=5|pages=88–100|doi=10.1109/MPE.2007.904752|url=http://ieeexplore.ieee.org/xpl/articleDetails.jsp?tp=&arnumber=4295047&contentType=Journals+%26+Magazines&queryText%3Dearly+three-phase+power+winner+in+the+development+of+polyphase}}</ref><ref name="Pansini (1989)">{{cite book |title= Basic of Electric Motors |last= Pansini |first= Anthony J. |year=1989 |publisher=Pennwell Publishing Company |isbn=0-13-060070-9 |page=45 |url=http://books.google.it/books?id=CxQdC6xPFSwC&pg=PA45&lpg=PA45&dq=GALILEO+FERRARIS+AC+MOTOR+INVENTION&source=web&ots=jjeS-hcv2T&sig=cYbNfNNeVwvMIhR-JCP8uReedRU&hl=it&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result#v=onepage&q&f=false}}</ref><ref name="Alger (1976)"/><ref name="Alger (1976)">{{cite journal|last=Alger|first=P.L.|coauthors=Arnold, R.E.|title=The History of Induction Motors in America|journal=Proceedings of the IEEE|year=1976|volume=64|issue=9|pages=1380–1383|doi=10.1109/PROC.1976.10329|accessdate=1 December 2012}}</ref><ref name="Klooster (2009)">{{cite book|last=Klooster|first=John W.|title=Icons of Invention the Makers of the Modern World from Gutenberg to Gates.|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara|isbn=978-0-313-34744-3|url=http://books.google.com/books?id=WKuG-VIwID8C&pg=PA305&lpg=PA305&dq=tesla+hired+by+westinghouse&source=bl&ots=KDI0aTz0EK&sig=oct2jnPyWkQ3qvUR-JmstK9F0FI&hl=en&sa=X&ei=jRwxUKK3LtS80QHjxoGYAg&sqi=2&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=tesla%20hired%20by%20westinghouse&f=false|date=30 July 2009 |[page=305|accessdate=10 September 2012}}</ref><ref name="Klooster (2009)">

|url=http://books.google.com/books?id=WKuG-VIwID8C&pg=PA305&lpg=PA305&dq=tesla+hired+by+westinghouse&source=bl&ots=KDI0aTz0EK&sig=oct2jnPyWkQ3qvUR-JmstK9F0FI&hl=en&sa=X&ei=jRwxUKK3LtS80QHjxoGYAg&sqi=2&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=tesla%20hired%20by%20westinghouse&f=false |first=John W.|last= Klooster|title=Icons of Invention: The Makers of the Modern World from Gutenberg to Gates| page=305 |publisher=ABC-CLIO, LLC |year=2009 |accessdate=10 September 2012|isbn=978-0-313-34746-7}}</ref><ref name="Day (1996)">{{cite book|last=Day|first=Lance |title=Biographical Dictionary of the History of Technology|year=1996|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-02829-5|coauthors=McNeil, Ian; (Editors)|page=1204|accessdate=2 December 2012|url=http://books.google.ca/books?id=n--ivouMng8C&pg=PA1204&lpg=PA1204&dq=tesla+induction+motor+patent&source=bl&ots=CwZdCXFBMs&sig=yHtXcB6ukl3dO26c73h884URzsI&hl=en&sa=X&ei=1VpOUKCPAaLv0gGb14HwAw&redir_esc=y#v=onepage&q=tesla%20induction%20motor%20patent&f=false}}</ref><ref name="Froehlich (1992)">{{cite book|last=Froehlich|first=Fritz E. Editor-in-Chief|coauthors=Allen Kent Co-Editor|title=The Froehlich/Kent Encyclopedia of Telecommunications: Volume 17 - – Television Technology to Wire Antennas|year=1992|publisher=Marcel Dekker, Inc.|location=New York|isbn=0-8247-2902-1|url=http://www.amazon.com/Froehlich-Kent-Encyclopedia-Telecommunications-Television/dp/0824729153#reader_0824729153|edition=First|accessdate=2 December 2012|page=36}}</ref>

*[[Михаил Доливо-Доброволски]] доразвива идеята, като изобретил трифазен мотор с кафезен ротор през 1889 г. и трифазен [[трансформатор]] през 1890 година<ref>{{cite book|last=Hubbell|first=M.W.|year=2011|title=The Fundamentals of Nuclear Power Generation Questions & Answers.|publisher=Authorhouse|isbn=978-1-4634-2441-1|url=http://www.amazon.com/Fundamentals-Nuclear-Power-Generation-Questions/dp/1463424418|page=27}}</ref><ref name="IEEE German Ch. (2012)">{{cite journal|last=VDE Committee History of Electrical Engineering IEEE German Chapter|title=150th Birthday of Michael von Dolivo-Dobrowolsky Colloquium|volume=13|year=2012|month=January|url=http://www.vde.com/de/fg/ETG/Arbeitsgebiete/Geschichte/Aktuelles/Seiten/150JMDD.aspx|accessdate=10 February 2013}}</ref>. Този тип двигатели и досега се използват наи-често.<ref name="Dolivo-Dobrowolsky (1891)">{{cite journal|last=Dolivo-Dobrowolsky|first=M.|journal=ETZ|year=1891|volume=12|pages=149, 161}}</ref>.

=== Производство на електродвигатели в България ===

В България производството на асинхронни машини с предназначение двигатели започва едва през тридесетте години на [[20 век]] в малки частни работилници в градове като [[Троян]], [[Ловеч]], [[Габрово]] и [[София]]. По-късно е построен силнотоковият завод "„[[Васил Коларов]]"“ край [[София]], където започва серийно производство на [[електрически машини]]. През 50-те години развитието на отрасъла е бурно - – страната се електрифицира, строят се [[завод|заводи]]и, има огромна нужда от [[двигател|двигатели]]и в [[промишленост|производството]] и в електротранспорта, от [[генератор|генератори]]и в [[електроцентрала|електроцентралите]]. Производството на [[електрически машини]] се разпределя по територията на страната и заводите се специализират.

Например, големите асинхронни машини продължават да се произвеждат в силнотоковия завод край [[София]], средно големите (от 4-ти, 5-ти, а по-късно и от 6-ти) габарити се преместват за производство в [[Пловдив]] - – в известния завод "„[[ЗАЕ-Пловдив]]"“ в началото на 60-те - – и в [[Харманли]] ("ЗЕД„ЗЕД Димо Дичев – - Харманли"Харманли“), а малките, които имат най-богата и разнообразна номенклатура, се преместват в [[Троян]] (легендарният завод "„[[ЕЛПРОМ-Троян]]"“) и в [[Тетевен]].

Развитието на изследванията в областта на електрическите машини в [[НИПКИЕП "Никола Белопитов"]] довеждат до впечатляващи целия свят резултати - – непрекъснато се подобряват енергийните, експлоатационните и [[естетика|естетико]]-[[ергономия|ергономичните]] характеристики на асинхронните двигатели, произведени в [[България]].