Разлика между версии на „Димитър Стефанов (писател)“

(Нова страница: {{Писател | име = Димитър Стефанов | снимка = | описание = | дата на раждане = {{...)
 
 
Член е на СБП, СПБ, и на Българския ПЕН-център. Съучредител и първи председател на Българския клуб „Про Словакия” и на Българския хайку клуб (2000).
 
Първите му произведения са публикувани във вестник „ЕМОС” през 1947 г. и във вестник „Народна младеж” през 1951 г. Първият му сборник със стихотворения е публикуван през 1957 г. Оттогава е автор на значителен брой сборници с поезия и проза, и на произведения за деца. Произведенията му са публикувани на повече от 20 езика по света.
Превежда, самостоятелно и съвместно, над 50 книги със стихове и проза от чешки, старочешки, руски, сръбски, македонски, старофренски, хинди и японски. Сред авторите са [[Петър Безруч]], [[Витезслав Незвал]], [[Войтех Михалик]], [[Франтишек Хрубин]], [[Ярослав Сейферт]], [[Лацо Новомески]], [[Мирослав Валек]], [[Станислав Костка Нойман]], [[Мирослав Холуб]], [[Ян Скацел]], [[Ян Ондруш]], [[Ян Смрек]], [[Милан Руфус]], [[Игор Хохел]], [[Винцент Шикула]], [[Павел Виликовски]] и др. Превежда поемата на [[Лермонтов]] „Измаил бей”, от старочешки „Изкусителката и нейното куче. Старочешки Декамерон от XIV век”, от японски „Цветята на вятъра. Антология 100 съвременни японски хайку” (2001).
 
Съставител е на различни антологии със поезия, вкл. първата антология на българска хайку-поезия „Дъждовни семена” през 2001 г.
 
За своята дейност е удостоен с Националната награда за литература „Рачо Стоянов” през 1989 г., словашката литературна награда „П. О. Хвездослав” през 1998 г., почетен диплом на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура през 2005 г, златен медал на словашкото Външно министерство, „[[доктор хонорис кауза]]” на Световната академия за изкуство и култура (WAAC). През 2012 г. е определен за почетен гражданин на град Дряново.
 
== Произведения ==
=== Поезия и проза ===