Борис Виан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Френски поети using HotCat |
смяна шаблон |
||
Ред 1:
{{Писател
|
| име-оригинал =
| снимка = Boris Vian - WIKI.jpg
| описание
| псевдоним = Върнън Съливан, Висон Рави, Барон Виси, Бризансон
| място на раждане = [[Вил д'Авре]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| работил = [[писател]], [[драматург]], [[поет]], [[музикант]]
| националност = {{FRA}}
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
|
}}
'''Борис Виан''' ({{lang-fr|Boris Vian}}) е [[Франция|френски]] [[писател]], [[драматург]], [[поет]] и [[музикант]] – [[композитор]] и [[тромпет]]ист.
== Биография ==
Борис Виан е четвъртото дете на заможни родители<ref> Жулиар К., ''Борис Виан'', София: Рива 2010, (биография, 320стр).</ref>. Скоро след раждането на Виан, заради несполучлива игра на [[борса]]та от страна на бащата, семейството обеднява и е принудено да се мести в различни градове. В началото на 30-те години на [[20 век]] Борис Виан учи в [[Севър]] и [[Версай]], а по-късно в [[лицей|лицея]] „Кондорсе” в [[Париж]]. Оттогава датира и вкусът му към [[литература]]та.
Line 76 ⟶ 36:
== Творчество ==
Творчеството на Виан лъкатуши между влечението му към [[джаз]]а и литературната му страст. Той обаче успява да обедини двете и да остави значително наследство и в двете области.
=== Литература ===
Първите творби на Виан са публицистични, и са от времето, когато сътрудничи на „Хот Джаз”. “Смут в Анден” и “Веркокен и планктонът” са първите му [[роман]]и, написани, според неговите думи, "за купон на приятелите". През 1945 година, под влиянието на приятели като [[Жан-Пол Сартр]], [[Албер Камю]], [[Жак Превер]] и [[Жан Кокто]] започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима ''Върнан Съливан'', чиито автор е уж [[преводач]] на измислен от него самия [[Съединени американски щати|американски]] писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове”, „Мъртвите имат еднаква кожа”, „Ще пречукаме всички гадняри” и „Мадамите не чактисват”. Тези произведения имат огромен успех, но предизвикват и скандал, [[издател]]ят на „Съливан” е обвиняван в нарушаване на добрия тон. Срещу него е заведено съдебно дело, а на подсъдимата скамейка са призовани авторът и преводачът. Това е литературния край на Върнан Съливан, но не и на Борис Виан, който междувременно вече е под собственото си име и романите „Есен в Пекин” и „Пяната на дните”. Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значителни романа – „Червената трева” и „Сърца за изтръгване”.
Борис Виан се изявява и като драматург, a първата му пиеса "Всички в
Всъщност като „автори” Върнън Съливан и Борис Виан са твърде различни. Произведенията на Съливан са написани в духа на американския ''„черен роман”'', по думите на самия Виан „те са по-американски от американските” – с характерния [[цинизъм|циничен]] език, отхвърляне на [[филистер
== Виан и екзистенциализмът ==
Героят на романа "Пяната на дните" е почитател на философа Жан-Сол Партр, колекционира всички негови книги, като повечето от тях дори не разгръща, но Виан не осмива реално [[екзистенциализъм|екзистенциализма]], а модните следвоенни увлечения по тази философия. По това време "екзистенциалист" било нарицателно за всеки, който демонстрирал по-свободен начин на живот.
Зад образа на Жан-Сол Партр лесно се разпознава знаменитият [[Жан-Пол Сартр]], който тогава е на върха на своята слава. Виан пише романа преди да запознае лично с него, което се случва през пролетта на 1946<ref> Жулиар К., ''Борис Виан'', София: Рива 2010, с. 102 и сл.</ref>. В последствие Сартр подкрепя Борис Виан като публикува в своето списание негови текстове, гласува за негово награждаване. Виан се запознава и с други личности от философския кръг около Сартр като [[Симон дьо Бовоар]], [[Морис Мерло-Понти]], [[Албер Камю]] и пр., но неговото собствено творчество остава с по-друга насоченост.
== Музика ==
Ранните музикални изяви на Борис Виан се отличават повече с ентусиазъм, отколкото с професионализъм. След войната обаче той разгръща музикалния си талант, пише [[песен|песни]], музика към театрални постановки, участва в джем-сешъни, развива концертна дейност. Стилът му е оценен от прохождащия тогава [[Серж Гензбург]] – „Само след като чух Виан, реших да се пробвам в този уж непретенциозен жанр.” Важно за музикалното развитие на Виан се оказва познанството му с Клод Абади. Двамата заедно създават джазова група, която се радва на огромен успех
, въпреки, че не поднася нещо по-различно от традиционния нюорлиънски джаз. Едва в началото на 50-те години на 20 век, след подписания договор с фирмата „[[Филипс]]”, Виан е свободен да разгърне новаторския си дух и в музиката. Появяват се множество произведения, сред които и
знаменития „Дезертьорът”, която
Изпълненията на Виан се отличават с [[Музикален инструмент|инструментална]] прецизност, чистота на музикалната фраза и внимание към нюансите на [[звук]]а. Композициите му могат да бъдат условно определени като програмна музика, тъй като при тях е важна не чисто музикалната, а смисловата идея. Неизменно е обаче чувството за хумор и подчертаната склонност към довеждане до абсурд, характерна и за литературното му творчество.
Line 106 ⟶ 62:
== Библиография ==
=== Романи ===
* (1942-1943) ''Trouble dans les Andains'' – Paris: La Jeune Parque, 1966
* (1943-1945) ''Vercoquin et le plancton'' – Paris: Gallimard, 1946
* (1946) ''L'Écume des jours'' – Paris: Gallimard, 1946
* (1946) '' L'Automne à Pékin''
* (1948-1949) ''L'Herbe rouge'' (1948-1949) – Paris: Toutain, 1950
* (1947-1951) L'Arrache-cœur (1947-1951) – Paris: Vrille, 1953
посмъртно издадени:
** (1942-1943) ''Trouble dans les Andains'' (1942-1943) - 1966
** (1943) ''Conte de fées à l'usage des moyennes personnes'' (1943)
под псевдонима Върнън Съливан (Vernon Sullivan)
* (1946) ''J'irai cracher sur vos tombes''
* (1947) ''Les morts ont tous la même peau'' – Scorpion, 1947
* (1948) ''Et on tuera tous les affreux'' – Scorpion, 1948
* (1948-1950) ''Elles se rendent pas compte''
Пълно издание на романите:
Line 141 ⟶ 95:
* (1946-9) ''Cantilènes en gelée'' – Rougerie, 1949
* (1951-1959) ''Je voudrais pas crever'' ( recueil de 23 poèmes) . Pauvert 1962
*
*
=== Драматургия, сценарии, либрето ===
* L'Équarrissage pour tous (1947) – Toutain, 1950
* Fiesta – Heugel, 1958
Line 156 ⟶ 109:
* Opéras (1958-1959) – Bourgois, 1982
сборници: ''Théâtre 1'', ''Théâtre 2''– U.G.E., 1971;
(''Théâtre 2'' също като
=== Есета и Статии ===
* (1946-1948) ''Chroniques du menteur''
*(1951) : ''Manuel de Saint-Germain-des-Prés''
* ''Traité de civisme'' (1950-1959) – Bourgois, 1979
Line 173 ⟶ 124:
=== На български ===
* Сърца за изтръгване, "Х. Г. Данов", 1981
* Червената трева, „Факел”, 1984
* Пяната на дните „Народна Култура”, 1989
* Човекът вълк, сборник разкази, "Х. Г. Данов", 1989
* Ще плюя на вашите гробове
* Есен в Пекин, „Фама”, 1996
* Верконен и планктона, „Фама”, 1999, под името „Планктон”
Line 190 ⟶ 140:
== Външни препратки ==
* {{fr икона}} [http://www.borisvian.org/ Официален сайт]
* {{bg икона}} [http://vian.hit.bg/index1.htm Сайт, посветен на Виан]
Line 197 ⟶ 146:
* [http://www.overstock.com/Books-Movies-Music-Games/Boris-Vian-Boris-Vian-Chante-Boris-Vian/1871980/product.html?fp=F&cid=80487 Boris Vian Chante]
* [http://www.tower.com/details/details.cfm?wapi=106105407 Jazz & Trompinette]
* {{ru икона}} [http://www.frmusique.ru/artists/vian/vian1.htm Детайлна биография]
{{нормативен контрол}}
{{сорткат|Виан, Борис }}
[[Категория:Френски писатели]]
[[Категория:Френски композитори]]
| |||