Аристид Брюан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон |
|||
Ред 1:
{{Писател
|
| име-оригинал =
|
| описание
| място на раждане = [[Куртьоне]], [[Франция ]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция ]]
| работил = [[писател]], [[поет]], [[певец]], песнописец
| националност = {{USA}}▼
| период = 1862-1906
| жанрове = френски шансон
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| брак =
| деца = ▼
| подпис = ▼
| бележки =
| общомедия =
|
▲| националност =
▲| подпис =
▲| деца =
▲ | псевдоним =
▲ | повлиян-от =
▲ | повлиял =
▲ | теми =
▲ | награди =
}}
[[Image:Lautrec ambassadeurs, aristide bruant (poster) 1892.jpg|right|thumb|портрет на Аристид Брюан от [[Тулуз-Лотрек ]].]]
'''Аристид Брюан''' ({{lang-fr|Aristide Bruant}}) е френски [[писател]], [[поет]] и песнописец, една от легендите на френския [[шансон]]. Той е един от най-значимите поети на арго (жаргон) в края на ХІХ в. и началото на ХХ в.
Аристид Брюан е един от основателите на френския песенен жанр наречен "реалистична песен", оставил трайни следи
== Биография ==
Роден е в буржоазно семейство. Ученолюбив и блестящ ученик, той получава първа награда по латински, старогръцки, история и музика.
Баща му, пристрастен към алкохола, не успява да заплати последната година на обучението му. Аристид става чирак, а после занаятчия бижутер. Изработва бижута от злато и сребро и инкрустира скъпоценни камъни за бижутери.
Line 89 ⟶ 38:
Той научава [[Таен говор|арго]] по ресторанти и кафенета за по-бедните слоеве, където слуша изповеди на нещастници, бунтари, порочни жени и лоши момчета. Започва да се интересува живо от техния език и търси произхода на жаргона до [[Франсоа Вийон]], като изучава речниците с арго от градската библиотека. Преди да започне да пише припеви с думи от арго, той пише нежни романси. Забелязва го певец, който го съветва да се яви на певчески конкурс, където Аристид Брюан има огромен успех. Окрилен от успеха си, той започва да изпълнява социални и весело-шеговити песни в кафенета и заведения.
Естрадни изпълнители представят негови песни в кабаре [[Черната Котка]], и не след дълго
През 1885 г. открива свое заведение под името „Мирлитон“ в [[Монмартър]]. Първата вечер посетителите са само няколко и той започва да ги ругае с цветисти изрази. Този ругателен стил, афишите поръчани на Тулуз-Лотрек, песните за радостите и скърбите на мошениците, които тогава са на мода привличат много посетители. Неговият брилянтен репертоар е популярен, както са популярни и произведениятя на [[Емил Зола]], [[Пол Адам]], [[Едмон и Жул дьо Гонкур| братя Гонкур]] и други.
През 1898 г. той се кандидатира на местните избори в [[Париж|парижкия квартал]] [[Белвил]] с лозунги като: "''Кандидат на Народа''", "''Всички врагове на капиталистическите феодали ще гласуват за хуманния поет, за славния певец на Белвил''" и други подобни. Въпреки многобройните предизборни събрания, на които той представя част от репертоара си и въпреки неговата програма, получава само 525 гласа.
Постепенно се откъсва от френския шансон и се посвещава на писателското творчество.
Line 108 ⟶ 57:
=== Романи ===
[[Image:Henri de Toulouse-Lautrec 003.jpg|thumbnail|right|Друг портрет на Аристид Брюан от
* ''Les Bas-Fonds de Paris'', 3 vol., Jules Rouff, s. d. (1897 ?)
* ''La Loupiote'', Tallandier, 1908. Arthur Bernède en a tiré un drame en cinq actes représenté au théâtre Molière le 5 mars 1909.
Line 135 ⟶ 84:
* ''La Lanterne de Bruant'', 1897-1899. Седмичник от 24 стр.
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Брюан, Аристид}}
[[Категория:Френски писатели]]
| |||