Николай Трубецкой: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
+ Нормативен контрол, дребни |
||
Ред 15:
От 14-годишен посещава заседанията на Московското етнографско общество; на 15 години публикува първите си научни статии върху фино-угърското [[езичество]]. Изучаването на фолклора естествено е свързано за Трубецкой и със запознаване със съответните езици.
От [[1907]] г. са първите му сравнително-исторически и типологически изследвания на граматическите системи на северокавказките и чукотско-камчатските езици; но наброските за това изследване изчезват по време на Гражданската война (макар че съветският кавказовед Евгений Бокарьов твърди, че ги е виждал в Ростов малко преди [[Втората световна война]]<ref>Вяч. Вс. Иванов. „Буря над Ньюфаундлендом. Из воспоминаний о Романе Якобсоне“. – В: Роман Якобсон: Тексты, документы, исследования. М., РГГУ, 1999</ref>) и са възстановени по памет от Трубецкой по-късно, в емиграция.
През 1908 г. завършва като частен ученик Пета Московска гимназия (където учи само през последната година, през всички останали години е посещаван от учители вкъщи и само в края на годината е полагал изпитите в гимназията) и постъпва в [[Московския университет]] – във Философско-психологическия факултет. Следва заедно с [[Борис Пастернак]], по спомени на когото по онова време Трубецкой е увлечен от руската религиозна философия и неокантианството на Марбургската школа. След това се прехвърля в специалност Западноевропейски литератури и накрая — в специалност Сравнително езикознание. Негови учители тук са световно известните специалисти по индоевропейска компаративистика Вячеслав Николаевич Шчепкин, Фьодор Евгениевич Корш и Михаил Михайлович Покровски – всички те са следовници на Филип Фортунатов.
Ред 45:
== Лингвистични теории на Трубецкой ==
По времето преди Първия международен конгрес на лингвистите в [[Хага]] (1928 г.) Трубецкой доразработва някои от идеите на Я. Б. де Куртене и на [[Фердинанд дьо Сосюр]] за социалната същност на езика и заедно с чешкия езиковед [[Вилем Матезиус]] и с пристигналия в Прага руски учен Роман Осипович Якобсон полага основите на Пражкия лингвистичен кръжок, където се раждат структурното езикознание и фонологията. Неговият класически труд ''Основи на фонологията'' (''Grundzüge der Phonologie'') излиза посмъртно във Виена през 1939 г. В този труд се анализират повече от 100 езика, като българският е един от най-цитираните.
В ''Основи на фонологията'' намират отражение идеите за:
Ред 58:
* Когато е 15-годишен Н. С. Трубецкой пише писмо на професора по етнография Богораз, в което му споделял своите научни идеи (без да укаже своята възраст). Богораз, възхитен от идеите на младия учен, решава да го посети в дома му, където се натъква на младежа, който в този момент има урок с учител по някакъв предмет от средното училище и Богораз дълго не може да повярва, че не са си направили с него лоша шега.
* През 1905 г. българският историк и общественик [[Иван Шишманов]], в качеството на си на познат на бащата на Николай Трубецкой, подарява на 15-годишния младеж своя книга с автограф: „На бъдещия историк на древните българи!“ (във връзка с увлечението на младия учен по историята на праславяните). През 1920 г., оказвайки се в София, Трубецкой се обръща към Шишманов, и той го препоръчва за доцент в катедрата по сравнително езикознание в [[Софийски университет|Софийския университет]]. В този момент 30-годишният учен има само 8 отпечатани научни изследвания, нито едно от които по лингвистика. Неговият основен курс „Увод в сравнителното езикознание с особено внимание към основните индоевропейски езици“ събрал в Софийския университет само трима слушатели. Но след около година и нещо Трубецкой вече си е създал име с публикации по лингвистика и история на културата и така получава покана за професор във Виенския университет.
* На Първия конгрес на лингвистите [[Антоан Мейе]] нарекъл Трубецкой най-големия ум на съвременната лингвистика.
* Княз Н. С. Трубецкой, който е политически консерватор и православен традиционалист, обичал поезията на
* Филологът [[Пьотър Богатирьов]] наричал Трубецкой, когото познавал лично, истински аристократ и истински демократ едновременно.
* За времето на своята преподавателска кариера Н. С. Трубецкой подготвя около 100 курса по славянски езици и литератури.
* Трубецкой пише с голямо вдъхновение трудове по лингвистика и с голяма неохота пропагандистки статии на евразийски теми. Той се оплаквал, че евразийската пропаганда го е погубила като учен, отнемайки му прекалено много време.
* Книгата „Наследството на Чингис хан“, която се счита за едно от основните съчинения на евразийците, самият Трубецкой смятал за демагогия и пълна с пресилвания и противоречия. Написал я като агитационен текст за не особено грамотните млади комсомолци и червеноармейци в [[СССР]], които трбвало да бъдат запознати с евразийската идеология, затова и я писал, слизайки на тяхното ниво. Трубецкой се съгласил да я отпечата само при условие, че ще я разпространяват в СССР, а не сред емигрантите и на корицата няма да стои неговото име. Когато книгата започва да се разпространява сред емигрантите Трубецкой се възмущава и дори заплашва, че ще напусне евразийското движение.
* Трубецкой не обича руските религиозни философи от по-старото поколение (на първо място членовете на групата „Вехи“ - [[Николай Бердяев|Бердяев]], Струве, [[Сергей Булгаков|Булгаков]]). Като редактор в евразийските издания е против
* Н. С. Трубецкой е страдал от депресия и е търсил помощ при психотерапевт.
* В края на живота си получава стомашно разстройство от лекарствата, които приема за лечението на болното си сърце. По този повод Трубецкой се шегувал: „Какво неудобство е, че човек има толкова много органи“.
* След [[Аншлус|аншлуса]] на Австрия с Германия Н. С. Трубецкой се кани да замине със семейството си в [[САЩ]], но му попречва болестта и последвалата я скоропостижна смърт.
* През 1973 г. във Виенския университет е поставена паметна плоча на Н. С. Трубецкой.
Ред 81:
* Вестстейн, Виллем. [http://www.ka2.ru/nauka/weststeijn_1.html „Трубецкой и Хлебников“], в: ''Евразийское пространство. Звук, слово, образ. Языки славянских культур''. М., 2003. с. 237-248 {{ref-ru}}
* [http://evrazia.info/modules.php?name=News&file=article&sid=225 „Краткий курс. Обзор евразийской идеологии (основные понятия, краткая история)“] {{ref-ru}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118802801|LCCN=n85102285|VIAF=95300260|ISNI=0000 0001 2144 248X|SUDOC=027170179|BNF=cb119271545}}
{{СОРТКАТ:Трубецкой, Николай}}
| |||