Браила: Разлика между версии

Браила е старо селище, разположено на левия бряг на река Дунав. За първи път името му се среща в древно географско и пътно испанско описание "''Libro del conocimiento''" ([[1350]]), както и в няколко каталански карти (''Angellino de Dalorto'', [[1325]]-[[1330]] и ''Angelino Dulcert'', [[1339]]). Споменат е като “Brayla” през [[1368]] г. в транспортно и търговско разрешително на [[брашов]]ски търговци.

Превзет от [[османци]]те през [[1538]]-[[1540]] г. Има статут на [[кааза]] от [[1554]] г. до края на руско-турската война ([[1828]]-[[1829]]), през който период носи името '''Ибраил'''. Бил е обсаден и опожарен от княза на Молдова [[Щефан чел Маре]], като репресивна мярка срещу [[Раду чел Фрумос]] —– съюзник на османците. Своя разцвет градът изживява в началото на [[20 век]], когато неговото пристанище е важноважен пристанищепункт за внос и износ на стоки от Румъния. Пристанището му е било, достъпно за малки и средни морски съдове.

Намерени са следи от обитаването на района още в от [[неолит]]а, [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. Според румънски историци, между 4 и 3 век пр.н.е. туктам е разположеноимало селище на [[гети]]те. Било е разположено на високата тераса над река Дунав, а гетите са поддържали връзки с [[гърци]]те от порт Еуксин до Елада. Било е разположено на високата тераса над река Дунав.

В документа, с който [[Владислав I|Влайко Войвода]] дава търговски привилегии на брашовските търговци на [[20 януари]] [[1368]] г., посочва Браила като важно търговско селище на [[Влашко]]. През [[1463]] г., византийският историк Л. Халкокондил пише, че Браила е “градът на [[даки]]те, в който търговията е по-развита околкотоотколкото в останалите градове на страната”.

По време на [[Османска империя|турското владичество]], градът е подлаган последователно на обсади от страна на: Валеранд де Ваврин ([[1445]]); [[Щефан чел Маре]], който го изгаря през [[1470]] г.; Йоан Вода чел Кумплит ([[1547]]). През [[1595]] г. [[Михай Витязул]] освобождава Браила от турците. Михайпрез Витязул[[1595]] г., изгражда в града църквата “Св. Николае”.

Периодът [[от 1711]]–[[ до 1812]] г. е век на непрекъснатичести битки между руси, османци и австрийци, при които Браила често е превземана, разрушавана, изгаряна и строена наново. Тази тежка епоха за града свършва с подписването на мирния договор от [[Адрианопол]] ([[2 септември]] (стар стил) [[1829]] г.), с който Браила става част от Влашко.

След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град "porto-franco". Изграден е паркът “Белведере”, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, жпжелезопътна линия линия и множество фабрики.

Градът е тясно свързан с историята на [[България]] и нейните национално-освободителни борби. ТукТам е създаденасъздаден Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в [[Българска академия на науките]] под името "Българско книжовно дружество".

При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. 3 души от Браила са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.</ref>.

;Други личности, свързаниСвързани с Браила

''Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията [http://ro.wikipedia.org/wiki/Brăila] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от [[Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. </div>