Алфонс дьо Ламартин: Разлика между версии

 

'''Алфонс дьо Пре дьо Ламартин''' ({{lang-fr|Alphonse Marie Louis de Prat de Lamartine}}) ([[21 октомври]] [[1790]] - [[28 февруари]] [[1869]]) е френски [[поет]], политически деец и член на [[Френската академия]].

[[File:Lamartine photography.jpg|thumb|Alphonse de Lamartine, ca.1865]]

== Биография ==

В детството му любимо негово четиво е [[Евангелие]]то, а от френските поети – [[Расин]]. Ламартин учи първо в [[Лион]], а след това, в йезуитското училище в [[Бел]]. Завърнал се в родината, той изучава класическите автори, възхищава се от [[Русо]] и от [[Бернард дьо Сен-Пиер]], и с увлечение възприема новите литературни повеи. Юношеските увлечения съставят сюжета на многочислени негови поеми. В разказите за Елвира, Леонора и Грациела, са предадени истински епизоди от живота на поета. Особена роля в живота на Ламартин играе любовта му към младата жена починала рано, възпята от него под името Елвира. Тъжните мечти за изгубеното щастие и печалната меланхолия са наложени на поезията на Ламартин и са го заставили да търси утеха в Бога. Много е пътешествал, живял е в Италия и си е пробвал щастието в дипломатическата кариера.

В младостта си Ламартин служи в кралската гвардия, от 1823 до 1829 г. е секретар на посолствата във [[Неапол]] и във [[Флоренция]]. Княз Полиняк му предлага мястото на главен секретар на министъра на външните работи, но Ламартин отказва, тъй като не споделя реакцонните възгледи на този кабинет. В същата 1829 г. той е бил назначен за посланик при Херцог Леополд Сакскобургготски. Разбирайки за [[юлска революция във Франция|юлската революция]], Ламартин подава оставка. Избран през 1833 г. в палатата на депутатите, в първата си реч се обявява за независим консерватор. В политиката е преди всичко моралист, в социалните въпроси е проповедник на прогрес и религиозна търпимост, защитник на свободата и пролетариата. Блестящите му речи вълнуват палатата на депутатите и са били много четени.

 

 

След отричането на [[Луи-Филип]] ([[24 февруари]] [[1848]] г.) Ламартин решително въстава в палатата (народното събрание) против регентството на херцогиня Орлеанска и произнася гореща реч, предлагайки да се учреди временно правителство и да се свика народно събрание. В качеството си на член на временното правителство, Ламартин се захваща с работата на министър на външните работи. Само под напора на обстоятелствата, Ламартин решава незабавно да провъзгласи република, в която той, благодарение на таланта и красноречието си, се явява посредник между консерваторите и крайните сили. В тези бурни дни Ламартин показва голямо мъжество и такт. На 25 февруари, когато временното правителство е заплашено от опасността да бъде разгонено от народната тълпа, Ламартин произнася знаменитата си реч, в която красноречиво описва ужасите на революцията и възпява трицветното знаме (в противоположност на червеното).

 

== Вижте също ==

* [[Ламартинова къща]]

 

== Външни препратки ==

* {{gutenberg author|id=Alphonse+de+Lamartine|name=Алфонс дьо Ламартин}}

 

{{превод от 2|ru|Ламартин, Альфонс де|fr|Alphonse de Lamartine|3546965|15106877}}

[[Категория:Френски поети]]

[[Категория:Членове на Френската академия]]