Сократ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Angel Kirov (беседа | приноси) |
|||
Ред 47:
По времето на Сократ в Атина започват да се появяват така наречените [[софизъм|софисти]] - ''„учители по мъдрост“'', за които няма абсолютна [[истина]], всичко е субективно и всяко положение може да се докаже точно толкова успешно, колкото и противоположното му. Сократ, спазвайки своята максима ''„[[Аз знам, че нищо не знам]]“'', задава въпроси, чиито отговори водят към нови въпроси и [[диалектизъм|диалектически]] достига до положения, които не могат да бъдат отречени. По този начин той се стреми преди всичко да покаже на събеседника си не толкова истинността на своите твърдения (той, всъщност, не е изразявал никакви становища, защото ''„нищо не знае“''), а по-скоро несъстоятелността на упоритото и лишено от основания настояване на позиция. Искал е да покаже, че истината може да се роди диалектически, обхождайки всички положения, които могат да водят или да не водят до нея.
Сократ не оставя никакво писмено творчество, предпочита живия разговор. За него имаме свидетелства само от негови съвременници и последователи: Платон в неговите ''„Диалози“'', където Сократ е главният персонаж, Ксенофонт, Аристофан в комедията ''„Облаци“'', където Сократ е осмян като типичен софист,както и Аристотел.
=== Сократов метод ===
| |||