Пьотър Алабин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 66:
}}
 
'''Пьотър Владимирович Алабин''' (на [[Руски език{{lang-ru|руски]]: ''Пётр Влади́мирович Ала́бин''}}, нов у насБългария се е наложило произношение Алабѝн) е [[Русия|руски]] [[граф]], [[общественик]] и [[историк]]. Инициатор на създаването на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] за [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление в България]] (1878-1879) е губернатор на [[София]], където наред с всичко друго съществено подпомага изграждането на [[Паметник на Васил Левски (София)|паметника на Левски]].
 
[[Файл:Handing of the Samara Flag.jpg|дясно|мини|Връчванетоляво|300п|„Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в ПлоещПлоещ“. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
==Биография==
Инициатор на създаването на [[Самарското знаме]] за [[Българското опълчение]]. По време на [[Временното руско управление]] в България (1878-1879) е губернатор на [[София]], когато наред с всичко друго съществено подпомага изграждането на [[Паметник на Васил Левски (София)|паметника на Левски]].
====Ранен живот и образование====
Пьотър Алабин е роден на [[16 септември]] [[1824]] г. в гр. [[Подолск]], [[Русия]]. Семейството е на потомствен дворянин от смесен брак с французойка. Завършва средно образование в Белостокската гимназия, а средно специано — в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище. Постъпва на военна служба като офицер в Руската армия. Участва в Унгарската кампания (1849) и [[Кримска война|Кримската война (1853-1856)]]. Проявява се в боевете в [[България]] и при [[Севастопол|отбраната на Севастопол]].<ref>[http://www.sevastopol.su/person.php?id=264 Участник в отбрана на Севастопол между 1854-1855 г., един от основателите на Севастополският музея]</ref>.
 
== Биография ==
====Общественик====
==== Ранен живот и образование====
Живее в гр. [[Вятки]], а по-късно в гр. [[Самара]] (24 януари 1866 до 10 май 1896 г.). Управляващ Самараската палата за държавни имущества в продължение на 10 години, като е първият ръководител на това ведомство. Заема тази длъжност 10 години. От 11 до 30 май 1874 г. и от 21 юни до 10 септември 1875 г. изпълнява длъжността [[губернатор]] на гр. Самара, след което е завеждащ на пожарния обоз.
Пьотър Алабин е роден на [[16 септември]] [[1824]] г. в гр. [[Подолск]], [[Русия]]. Семейството е на потомствен дворянин от смесен брак с французойка. Завършва средно образование в Белостокската гимназия, а средно специално - в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище.
[[Файл:Handing of the Samara Flag.jpg|дясно|мини|Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Кмет на град Самара от 18 декември 1884 до 8 март 1891 г. След това до м. юни 1892 г. е председател на ''Самарската общинска землена управа''. От 1871 до 1896 г. е представител в Самарския градски съвет. Депутат в Държавната дума от Николаевския окръг (1880-1883). От м. май 1872 г. многократно е избиран за почетен съдия на Самарски окръг. Асистент на председателя на Самарската общинска землена управа, член на различни комисии и комитети.
 
Пьотър Алабин е роден на [[16 септември]] [[1824]] г. в гр. [[Подолск]], [[Русия]]. Семейството е на потомствен дворянин от смесен брак с французойка. Завършва средно образование в Белостокската гимназия, а средно специано — в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище. Постъпва на военна служба като офицер в Руската армия. Участва в Унгарската кампания (1849) и [[Кримска война|Кримската война (1853-1856)]]. Проявява се в боевете в [[България]] и при [[Севастопол|отбраната на Севастопол]].<ref>[http://www.sevastopol.su/person.php?id=264 Участник в първата отбрана на Севастопол междув 1854-1855 г., един от основателите на СевастополскиятСевастополския музея]</ref>.
Като общественик е член на Московския славянски комитет, на самарското отделение на [[Червен кръст|Червения кръст]], на обществото за спасение на водите, председател и член на попечителските съвети на ред самарски учреждения.
 
==== Общественик= ===
В периода, когато е начело на град Самара, са построени и започнали да работят [[чугун]]олеярният завод „Лебедев“, маслобойният завод „Вишняцки“, [[типография]]та „Шчелоков“, гара Пастеровска, метеорологична станция, градски водопровод, театър, [[кибрит]]ена фабрика „Волга“, завод за тухли „Жуков“, парна мелница „Башкиров“, сладкарска фабрика „Гребежев“ и завод за сапун „Уласов“. За първи път в Самара за осветление започва да се ползва газ, започва да работи първата телефонна станция за 10 номера, продължава строителството на църква.
; Русия
Излиза в оставка с военен чин капитан и преминава на работа в граждански ведомства. Живее в гр. [[Киров|Вятка]], а по-късно - в [[Самара]] (24 януари 1866 - 10 май 1896).
 
Живее в гр. [[Вятки]], а по-късно в гр. [[Самара]] (24 януари 1866 до 10 май 1896 г.). Управляващ Самараската палата за държавни имущества в продължение на 10 години, като е първият ръководител на това ведомство. Заема тази длъжност 10 години. От 11 до 30 май 1874 г. и от 21 юни до 10 септември 1875 г. изпълнява длъжността [[губернатор]] на гр.Самарска Самарагуберния, след което е завеждащ на пожарния обоз.
====В България====
[[Картинка:Iversky2.jpg|дясно|мини|Гробът на Пьотър Алабин в гр. Самара]]
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е инициатор на създаването на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]<ref>[http://www.ng.ru/style/2002-06-05/12_samara.html Независим вестник, 05 юни 2002 г.: Самарското знаме. 125 г. назад от връчването от Самара опълченски знаме на българските дружи]</ref>. На 18 април 1877 г. Самарския общински съвет избира депутация в състав кмета на града Ефим Кожевников и съветника Пьотър Алабин с цел да връчат на българския народ приветствено писмо, икона на „Свети Алекси“ и Самарското знаме. Знамето е връчено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] 18 май 1877 г. в гр. [[Плоещ]].
 
Кмет е на град Самара от 18 декември 1884 до 8 март 1891 г. След това до м. юни 1892 г. е председател на ''Самарската общинска землена управа''. От 1871 до 1896 г. е представител в Самарския градски съвет. Депутат в Държавната дума от Николаевския окръг (1880-1883). От м. май 1872 г. многократно е избиран за почетен съдия на Самарски окръг. Асистент на председателя на Самарската общинскагубернска земленапоземлена управа, член на различни комисии и комитети.
В България Алабин пребивава в продължение на една година. Участва във [[Временно руско управление|Временното руско управление]]. Главен представител е на руския „Червен кръст“ и на Московското и Петербургското Славянски общества, а от декември 1877 г. е губернатор на гр. София (вицегубернатор е [[Марин Дринов]]). В София, както и в целия Софийски окръг, въвежда гражданско управление. Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София по идея на [[Михаил Буботинов]].
 
КатоЧленува общественик е член нав Московския славянски комитет, на самарското отделение на [[Червен кръст|Червения кръст]], на обществотодружеството за спасениеспасяване на водите, председател и член е на попечителските съвети на ред самарски учреждения.
Автор е на изследвания на историята, икономиката и културата на [[Самара|Самарска област]]. Почетен гражданин на гр. Самара, гр. Вятка и гр. София. Централна улица в гр. София носи неговото име.
 
В периода, когатоДокато е начело на град Самара, са построени и започнализапочват да работят [[чугун]]олеярният завод „Лебедев“, маслобойният завод „Вишняцки“, [[типография]]тапечатницата „Шчелоков“„Шчолоков“, гара Пастеровска, метеорологична станция, градски водопровод, театър, [[кибрит]]ена фабрика „Волга“, завод за тухли „Жуков“, парна мелница „Башкиров“, сладкарска фабрика „Гребежев“ и завод за сапун „Уласов“. За първи път в Самара за осветление започва да се ползва газ, започваза даосветление, работизаработва първата телефонна станция зас 10 номера, продължава строителството на църква.
==Използвана литература==
====Библиография====
* {{ref-ru}} Военная энциклопедия / Под ред. В. Ф. Новицкого и др.. — СПб.: т-во И. В. Сытина, 1911—1915. — стр. 1.
* {{ref-ru}} Алабин // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 тома (82 стр. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
* Материали на сайта „[http://www.kirkino.ru село Старое Киркино]“.
 
====В; България====
* '''Некролози:'''
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е инициатор на създаването на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]<ref>[http://www.ng.ru/style/2002-06-05/12_samara.html Независим вестник, 05 юни 2002 г.: Самарското знаме. 125 г. назад от връчването от Самара опълченски знаме на българските дружи]</ref>. На 18 април 1877 г. СамарскияСамарският общински съвет избира депутация в състав кмета на града Ефим Кожевников и съветника Пьотър Алабин с цел да връчат на българския народ приветственоСамарското писмознаме, икона на „Свети Алекси“Алексий“ и Самарскотоприветствено знамеписмо. Знамето е връчено на [[БългарскоБългарското опълчение|Българското опълчениев [[Плоещ]] на 18 май 1877 г. в гр. [[Плоещ]].
** „[[Исторически вестник]]“, 1896 г., стр. 65, июль.
** „[[Московски ведомства]]“, 1896, № 136.
** „[[Съвременна епоха]]“, 1896, № 7265.
** „[[Руско слово (вестник)|Руско слово]]“, 1896, № 138.
 
В България Алабин пребивава в България в продължение на една година. Участва във [[Временно руско управление|Временното руско управление]]. Главен представител е на руския „Червен кръст“ и на Московското и Петербургското Славянскиславянски общества, а от декември 1877 г. е губернатор на гр. София (вицегубернатор е [[Марин Дринов]]). В София, както и в целия Софийски окръг, въвежда гражданско управление. Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София по идея на [[Михаил Буботинов]].
====Бележки====
<references/>
 
== Почит ==
==Външни препратки==
Автор е на изследвания на историята, икономиката и културата на [[Самара|Самарска област]]. Почетен гражданин на гр. Самара, гр. Вятка и гр. София. Централна улица в гр. София носи неговото име.
 
== Източници ==
<references />
[[Картинкафайл:Iversky2.jpg|дясно|мини|Гробът на Пьотър Алабин в гр. Самара]]
==; Използвана литература==
* {{ref-ru}} Военная энциклопедия / Под ред. В. Ф. Новицкого и др.. — СПб.: т-во И. В. Сытина, 1911—19151911-1915. стр. 1.
* {{ref-ru}} Алабин // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 тома (82 стр. и 4 доп.). СПб., 1890—1907.1890-1907
* Материалиматериали на сайта „[http://www.kirkino.ru село Старое Киркино]“.
 
*; '''Некролози:'''
** „[[Исторически„Исторически вестник]]“вестник“, 1896 г., стр. 65, июль.
* „Московски ведомства“, 1896, № 136
* „Съвременна епоха“, 1896, № 7265
* „Руско слово“, 1896, № 138
 
== Външни препратки ==
* [http://gorodok.samaratoday.ru/showNews.php?idnews=896 В памет на П.В. Алабин]
 
Line 110 ⟶ 117:
[[Категория:Българско опълчение]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Руски историци]]
[[Категория:Руска аристокрация]]
[[Категория:РодениРуски в Подолскисторици]]
[[Категория:Руски историциофицери]]
[[Категория:Почетни граждани на София]]
[[Категория:Починали в Самара]]
[[Категория:Подолск]]