Никифор II Фока: Разлика между версии

Никифор II е родом от [[Кападокия]] и произлиза от знатния малоазийски род '''''[[Фока (византийска фамилия)|Фока]]''''', свързан с едрата военно-земевладелска аристокацияаристокрация от [[Мала Азия]]. Неговите роднини имат гръцки и арменски корени и са изтъкнати пълководци по времето на [[МакедонскатаМакедонска династия|Македонската династия]]. Дядо му е [[Никифор Фока]], стратег на западните теми през управлението на [[Василий I Македонец]]. Единият от синовете му е [[Лъв Фока]] (чичото на бъдещият император Никифор II), който през 917 г. търпи голямото поражение срещу българският цар [[Симеон I]] в [[Битка при Ахелой|БиткаБитката при Ахелой]]. Баща на император Никифор II е друг известен генерал, [[Варда Фока Стари]]. Братя на императора са [[Лъв Фока Млади]] и [[Константин Фока]].

Преди да дойде на трона, Никифор Фока постига забележителни победи срещу арабите в [[Сирия]], при властването на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман ІІII]]. През 962-3 г. напредва в [[Киликия]] и превзема [[Алепо]], вземайки богата плячка. По време на кампанията бил наречен с прозвището "бледата смърт на сарацините".

През 963 г. император Роман ІІII умира в столицата. Неговата вдовица, амбициозната императрица [[Анастасо-Теофано|Теофано]] е майка на малолетните престолонаследници [[Василий ІІII]] и [[Константин VIII]] Порфирогенети. Тя се нуждае от силен съюзник, който да защити нейните позиции и регентска власт от домогванията на другия регент, придворния [[евнух]] [[Йосиф Вринга]]. Безскрупулна и находчива, императрицата-регент спира избора си на Никифор Фока, победоносният главнокомандващ на източните армии, който е едновременно амбициозен и популярен сред войниците. Призован от правителството в Константинопол, Никифор междувременно получава предупредителни послания за заговор готвен срещу него. Убеден в благосклонностаблагосклонността на императрицата към него, той е издигнат за император от войските през лятото на 963 г., въпреки интригите и съпротивата на част от дворцовите кръгове.

На 15 август 963 г. Никифор Фока влиза тържествено в столицата, приветстван от народа като василевс. На следващият ден Никифор се жени за императрица Теофано и бива официално коронясан от патриарха. Той става съ-император регент на нейните малолетни синове, [[Василий ІІII]] и [[Константин VIII]], чиито привилегии на багренородни василевси биват спазени. След като се възкачва, Никифор II дава титлата [[кесар]] на баща си, опитният Варда Фока, който му помага в управлението.

=== Външна политика ===

Император Никифор ІІII е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях: [[остров]] [[Крит]] през 961-2 г., [[Киликия]] и [[Кипър]] през 964-5 г., Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]] през 968-9 година.

[[File:Histamenon nomisma-Nicephorus II and Basil II-sb1776.jpg|thumb|дясно|300px|Номизма с изображения на [[Христос]] (вляво), Никифор ІІII Фока и Василий ІІII Порфирогенет]]

В Южна Италия и Сицилия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. На изток продължава настъплението срещу арабите - — завладяни са Тарс, Алепо, Антиохия и др.