Всемирно бяло братство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Всемирно бяло братство''', '''Окултно учение на Всемирното бяло братство''', '''Окултна школа на Всемирното бяло братство''' e учение и школа създадено от [[Петър Дънов]] в [[България]] през [[1897]] година. Първоначално се е наричало '''Синархическа верига''', а от 1922 г. – '''Окултна школа Всемирно бяло братство'''. В разговорния език е най-известно като '''дъновизъм'''. Според самия Дънов то представлява ''„учение за развитието на душата, ума и сърцето... носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа“''<ref>[http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b11/kzlatev/z3.htm Българският духовен учител Петър Дънов – жизнен път]</ref>.
Главни категории в учението на Всемирното бяло братство са: любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, схващани като атрибути на „историческия, космическия и мистичния [[Христос]]“.
Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VІ и Х в.сл.Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: “Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими – братя на любовта; херувими – братя на хармонията; престоли – братя на воля-та; господства – братя на интелигентността и радостта; сили – братя на движението и растенето; власти – братя на външните форми и изкуствата; началства – братя на времето, състоянието и такта; архангели – братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; б.К.З.) - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души.”
:В Словото на Учителя П. Дънов членовете на ВВБ са назовани “ангели” – термин, възприет от християнската Църква за обозначаване обитателите на невидимия, духовен свят (именно по тази причина православните богослови и църковници го наричат още и “ангелски” свят). Интересен е портретът на тези свръхразумни същества, нарисуван от Учителя П. Дънов: “Небето е организирано от висши същества, от велики души (велика душа = “Махатма” на санскрит; б.К.З.), и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света.” Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П. Дънов представя по следния начин: “Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни “духове”. Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви състеми, цели звездни вселени.”
:Основен космогоничен възглед в учението е т.нар. Велико всемирно братство. То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души („ложи на Великите посветени и техни ученици“) и деветте йерархии от свръхсетивни същества ([[ангел]]и, [[архангел]]и, [[начало|начала]], [[власт]]и, сили, [[господство|господства]], [[престол]]и, [[херувим]]и и [[серафим]]и). Според Петър Дънов, върховен ръководител на Великото всемирно братство е [[Христос]].
:Различните аспекти на учението са изложени и развити в около 4000 проповеди на Дънов, говорени и стенографирани в периода [[1914]]-[[1944]] г. Публикувани са в няколко многотомни поредици, съдържащи различни класове от Словото. Това са: „лекции пред Общ окултен клас“, „лекции пред Специален окултен клас“, „неделни беседи“, „съборни беседи“, „утринни слова“ и др.
Основни методи за изучаване на трудовете на Дънов в Школата на Всемирното бяло братство са: духовни събрания, музикални упражнения, четене на Дънов, посрещане на изгрева на Слънцето, планински екскурзии, живот в братски общности, годишни събори и други. Специални методи са ''Завета на цветните лъчи на Светлината'', ''Шестте гимнастически упражнения'' и [[Паневритмия]]та.<ref>Jean-François Mayer (1993) (in French). Les nouvelles voies spirituelles: enquête sur la religiosité parallèle en Suisse. pp. 145,46. Retrieved 2 September 2009.</ref> Тези методи са окултни практики, с които дъновистите целят „преживяване на [[Христос]] посредством целостта на човешкото същество и специално чрез неговото етерно тяло“.
| |||