Анаксимен: Разлика между версии

| име = Анаксимен
| име-оригинал = {{Br}}(Άναξιμένης)

| описание = древногръцки философ

| регион = древногръцки[[Западна философфилософия]]

'''Анаксимен''' (на [[гръцки език|гръцки]]: Άναξιμένης) '''от Милет''' е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]], [[досократици|досократик]] от втората половина на [[5 век пр.н.е.]], вероятно по-млад съвременник на [[Анаксимандър]], смятан за негов учител или приятел. Третият (след [[Талес]] и [[Анаксимандър]]) и последен представител на [[Милетската школа]], стихиен диалектик. Смята се за един от първите философи на западния свят.

Той смята, че в основата и началото (архе) стои [[въздух|въздухът]]ът (aer), който по величина е безграничен и вечен, и му приписвал божествени свойства{{hrf|Ауди|2009|30}}. Смятал, че [[въздух|въздухът]]ът води свой собствен живот. Според него всичко произлиза от първоматерията – [[въздух]]а и се връща обратно в нея. Анаксимен не отричал и не премълчавал съществуването на боговете, но твърдял, че [[въздух|въздухът]] ът не е създаден от боговете, а че те самите са произлезли от въздух. Според него чрез разреждането му се получава огън, а чрез сгъстяване - — вятър, след това мъглата, водата, земята, камъните, а от тях пък - — всички други неща. Всичко във вселената е съставено от [[въздух|въздух]] , сгъстен в различни степени (включително и душата). Топлината го разширява, а студът го сгъстява. Пръв в древногръцката философия стига до идеята за преминаването от количествени към качествени изменения. Според него [[въздух|въздухът]] е невидим за нашите очи, но студеното и топлото, влагата и движението го правят видим. Анаксимен счита движението за вечно, благодарение на което всички неща се превръщат едно в друго. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на [[апейрон]]а.

Той бил пръв от гърците, който разграничил планетите [[Марс (планета)|Марс]] и [[Венера (планета)|Венера]] от звездите, създава хипотеза за слънчевите и лунните затъмнения, също така и за лунните фази. Звездите, според него, са се породили от [[Земя|Земята]]та, чрез изпаряващата се от нея влага, която, като се разрежда, поражда огъня, а пък от огъня, който се издига нагоре се образуват звездите. Твърдял, че дъгата, която се получава от попадането на слънчевите лъчи върху облаците, не е нещо божествено, а природен феномен. Светкавиците и гръмотевиците се дължат на вятър, излизащ от облаците, описва правилно градушката и снеговалежа като замръзнала дъждовна вода. Анаксимен твърди, че Земята е плоска като диск и че се носи по въздуха. По подобен начин се движат и [[Слънце|Слънцето]]то, и [[Луна|Луната]]та, и всички огнени светила, които благодарение на плоската си форма се поддържат и носят във въздуха. Според него [[Слънце]]то и [[Луна]]та, и всички останали светила водят началото на своето пораждане от Земята. Според него Слънцето е земя, която се е възпламенила вследствие на своето извънредно бързо движение и нагряване. Огнената природа на звездите включва в себе си и някакви подобни на Земята тела, които се въртят заедно с тях и са невидими. [[Анаксимандър]] смята, че не усещаме топлината от звездите, защото те са много отдалечени. Луната получава своята светлина от Слънцето. Според Анаксимен звездите са заковани подобно на гвоздеи на кристалоподобния небосвод.

Автор на трактата "За природата", който според древните източници бил написан на прост и разбираем език. След завладяването на [[Милет]] от персите (494 г. Пр.н.е.) научно-философският живот се съсредоточава по на север в Мала Азия. Много малка част от трудовете му е запазена. Критикуван от [[Аристотел]] и други филoсофифилософи.

Една от най-старите класификации на ораторските изяви принадлежи на Анаксимен, който разделя речите на две основни групи - — в съда и на събрание. Във включените към втория род: насърчаваща, възпитаваща, хвалеща и порицаваща, можем да открием и педагогически моменти.

Класификация на ораторските изяви според Анаксимен: род на речта - — реч в съда, реч на събрание; вид на речта - — обвиняваща реч, защитаваща реч, издирваща реч, насърчаваща реч, възпитаваща реч, хвалеща реч, порицаваща реч .

== Използвана литература ==

* {{cite book |title= ''Философски речник''|last= Ауди|first= Робърт|authorlink= |coauthors= |year= 2009|publisher= Труд|location= София|isbn= 9789545289293|pages= |url= |accessdate=}}