Разлика между версии на „Горнобански манастир“

 
== Архитектура ==
Манастирът е средновековен основан в  ХІІІ век, разсипван е нееднократно [[турци|от турците]] и за последно [[БКП|от комунистическия режим]] и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от [[турско робство]] възстановява [[средновековие|средновековния]] [[Църква (сграда)Черква|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около [[олтар|олтара]] и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има [[стенопис|стенописи]], в храма има и [[икона]] на [[Свети Стефан|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, сградатадвуетажната сграда с кьокове и чардаци с [[Монашество|монашеските]] келии е унищожена от пожар в 1972г1972 г. заедно с дървения покрив и [[Купол|купола]] на храма, но за разлика от негопокрива останалото не е възстановенавъзстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.
 
== История ==
 
=== Построяване и разорения ===
''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва с близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], посторил в [[1241]] църквата Света Петка Стара и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] строителя на масастира[[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[турско робство]] в 1388 г. [[Манастир|Манастирът]] "[[Св. Св. Кирил и Методий]]" е многократно разрушаван от [[Османци|османците]] и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е расипанразсипан в [[18 век|ХVІІІ]] в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-1804г[[1804]] г мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките [[Осуми (пояснение)|Осъм,]] [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], потомък на [[комитопули|самуиловата династиядинасти]]<nowiki/>я и съпруг на [[Ана Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век.]].
 
=== Предпоследно възстановяване ===
ВЖители на с. Горна Баня в [[1863]] г. тогавашнитенай-накрая жителиуспяват от Горна Баня,да издействат официално разрешение от турскитетурската властивласт за възстановяване на ''манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий"''. Най-голям радетел на това богоугодно инационалнои национално дело е дядогорнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от стенатаподновената стена на храма). Патриот и предан човек на [[Васил Левски]], той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в [[Русчук]], понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на [[Корупция|корумпираните]] турски чиновници дядодедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в [[Цариград]], подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През [[Руско-турската война (1877-1878)|Освободителната Руско-турската война 1877-1878г.]] дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на  [[4 януари]] [[1878]] г. заедно с войските на освободителите водени от [[Гурко|генерал Гурко]].  
 
=== Последно разоряване и възстановяване ===
След счупването на оковите на турското робстворобството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944г1944 г]]. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], направо е затворен и самия манастир и в него са настанени [[трудови войски]], което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972г[[1972]] г, [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега тойхрама, еедна помощна постройка и аязмото-чешма са единственатаединствените сграда останалаостанали от стария манастирски комплекс.
 
== Духовно служение ==
Манастирът е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той няма келии и е без монаси. Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] със течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] - патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово., на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал.
 
== Галерия ==
Анонимен потребител