Горнобански манастир: Разлика между версии

''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва с близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], братът на [[Иван Асен II|Цар Иван Асен II]], посторил в [[1241]] [[Света Петка Стара (София)|църквата Света Петка Стара]] в отстоящия само на няколко километра управляван от него [[Средец]] и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] строителя на [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[турско робство]] в 1388 г. [[Манастир|Манастирът]] "[[Св. Св. Кирил и Методий]]" е многократно разрушаван от [[Османци|османците]] и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-[[1804]] г мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките [[Осуми (пояснение)|Осъм,]] [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], потомък на [[комитопули|самуиловатаСамуиловата династи]]<nowiki/>я и съпруг на [[АнаАнна Тертер|Анна Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век.]].

Манастирът  "Св. Св. Кирил и Методий" е в Софийската духовна околия на [[Софийска епархия|Софийската епархия]]. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът,  "Св. Св. Кирил и Методий" отваря врати всяка [[събота]] и [[неделя]]. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] с течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] - патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал.