Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

 

Позната е от времето на цар [[Самуил]] с името ''Ескумане'', т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на [[Средец]] византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода [[Траянови врата]] до [[Ихтиман]] понесли тежко поражение от войските на Самуил.

Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. От там вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7-8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[гърци|Гърците]] и [[сърби]]те били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле или около Кокаляне) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Предполага се, че името на [[Кокаляне]] произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във [[Велико Търново]] и погребано в черквата "Св. Четиридесет мъченици". Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. До сега се е запазила само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайчо Стоилов). Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на [[Витоша]] - от [[Бояна]], през [[Драгалевци]], [[Бистрица (Област София-град)|Бистрица]] и [[Панчарево]], през [[Кокаляне]] и местността "Просеченик", до устието на [[Железнишка река|Железнишката река]] (Ведена) при вливането ѝ в [[Искър]] - „Цар Ясенов път“, чрез който „Урвич“ е установявал постоянна връзка с витошките крепости „[[Бистрица]]“ и „[[Батил (Бояна)]]“.