Преврат в Турция (1980): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м добавки |
||
Ред 67:
На 7 септември 1980 г. Еврен и четирима командири решават да отхвърлят цивилното правителство. На 12 септември Съветът за национална сигурност ({{lang-tr|Milli Güvenlik Kurulu}}), начело на който е Еврен обявява преврата по националния канал. Съветът разширява военното положение, разпуска парламента на страната и правителството, суспендира конситуцията и забранява всички политически партии и синдикални организации. Те се позовават на кемалистката традиция на държавния секуларизъм и единството на нацията, които вече са били изтъкнати и при провежданите на предишните преврати и се обявяват против комунизма, фашизма, сепаратизма и религиозен догматизъм.<ref name=Gil/>
===Конституция===
В рамките на три години генералите издават 800 закона, за да създадат общество с военна дисциплина.<ref>[http://www.ichrp.org/files/papers/15/105_-_Turkey_-_Approaches_to_Armed_Groups_Oberdiek__Helmut__1999.pdf History of the Kurdish Uprising] a paper of the [http://www.ichrp.org/ International Council on Human Rights Policy]. Retrieved 31 October 2009.</ref> Превратаджиите са убедени в липсата на действие на съществуващата конституция. Решават да приемат нова конституция, в която се включват механизми за възпиране на това пречките за функциониране на демокрацията. На 29 юни 1981 г. военната хунта назначава 160 човека за членове на надзорно събрание, за да създадат [[Конституция на Турция|нова конституция]]. Новата конституция включва ясни граници и ограничения на правилата за гласуване за президент, които са една от причините за преврата.
На 7 ноември 1982 година новата конституция е подложена на гласуване с референдум и приета с 92 % от гласовете. На 9 ноември същата година Кенан Еврен е назначен за президент на Турция за следващите 7 години.
== Трибунали ==
Line 165 ⟶ 170:
През януари 2012 г. турския съд приема обвиненията срещу генерал [[Кенан Еврен]] и генерал [[Тахсин Сахинкая]], единствените живи лидери на преврата за тяхната роля в него. Прокурорите искат доживотни присъди за двамата пенсионирани генерали.<ref>BBC News [http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-16488687 Turkish ex-president Kenan Evren faces coup charge], 10 January 2012</ref> Според обвинението, общо 191 човека са умрели в следствието след преврата поради „нечовечни“ действия.<ref>Today's Zaman [http://www.todayszaman.com/news-269055-fears-of-suicide-prompt-evren-family-to-remove-coup-leaders-firearms.html Fears of suicide prompt Evren family to remove coup leader’s firearms], 19 January 2012</ref> Процесът започваThe trial was set to begin on 4 April 2012.<ref>[http://www.todayszaman.com/columnist-275113-why-does-evren-still-think-so.html Why does Evren still think so?], 22 March 2012</ref> На 18 юни 2014 г. след почти 2 години Кенан Еврен и Тахсин Сахинкая са осъдени на доживотен затвор.
==Американско участие==
След [[Иранска революция|Иранската революция]] от 1979 г., Вашингтон губи главния си съюзник в региона, а според [[Доктрина Картър|доктрината Картър]], създадена на 23 януари 1980 г. САЩ може да използва ако е наложително и военна сила, за да защити своите национални интереси в района на [[Персийски залив|Персийския залив]]. Турция получава големи суми икономическа помощ, главно организирана от [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], както и военна помощ от [[НАТО]] и по-конкретно от САЩ.<ref>[http://www.fas.org/asmp/profiles/turkey_fmschart.htm U.S. Military Aid and Arms Sales to Turkey] (Виж 1980–1992), Federation of American Scientists. General Accounting Office report NSIAD-93-164FS.</ref> Между 1979 и 1982 г. страните от ОИСР увеличават икономическата помощ за Турция с 4 милиарда долара.<ref>''Alternative Türkeihilfe, Militärs an der Macht'' (An alternative aid for Turkey, Military in Power) Herford (Germany), August 1983, pg.11.</ref>
Вашингтон започва бързо разполагане на сили (БРС) според доктрината Картър за бърза намеса в зони извън НАТО, особено в Персийския залив и без да разчита на войските на НАТО. На 1 октомври 1979 г. президента Джими Картър обявява създаването на БРС. Един ден пред преврата от 12 септември 1980 г. 3000 американски войника от БРС започват маневрите ''Anvil Express'' на турска земя.<ref>''Alternative Türkeihilfe, Militärs an der Macht'' (An alternative aid for Turkey, Military in Power) Herford (Germany), August 1983, pg.6.</ref> Точно преди преврата, генерала, който седи начело на турските военновъздушни сили пътува до САЩ.<ref name=Gil/> В края на 1981 г. се основава Турско-американски съвет по защитата ({{lang-tr|Türk-Amerikan Savunma Konseyi}}). Министърът на отбраната на Турция [[Юмит Халук]] и [[Ричард Перле]], тогава асисстент на секретаря по отбраната на САЩ в новата [[Администрация на Рейгън]] и заместник-началника на главния щаб Неждет Йозторун участват в първата среща на съвета на 27 април 1982 г. На 9 октомври 1982 г. е подписан „Меморандум на разбирателството“ ({{lang-tr|Mutabakat Belgesi}}) с главен фокус към увеличаване броя на югоизточните летища на Турция, главно за военни цели. Такива летища са построени във вилаетите [[Батман (вилает)|Батман]], [[Муш (вилает)|Муш]], [[Битлис (вилает)|Битлис]], [[Ван (вилает)|Ван]], [[Карс (вилает)|Карс]]
Американската подкрепа за този преврат е призната от местния началник на ЦРУ в Анкара Пол Хензе. След като правителството е свалено, Хензе звъни във Вашингтон, казвайки „нашите момчета [в Анкара] го направиха“.<ref name="Birand">Birand, Mehmet Ali. ''12 Eylül, Saat: 04.00'', 1984, pg. 1</ref><ref>Hear Paul Henze say it: {{YouTube|id=0JS9snE22PE#t=8m20s|title=Fethullahçı Gladyo}} 8m20s in.</ref> Това създава впечатление, че САЩ стои зад преврата. По време на интервю през юни 2003 г. с телевизия CNN Türk, Хензе отрича това твърдение, но два дни по-късно Биранд представя интервю с Хензе, записано през 1997 година, в което той на практика потвърждава историята на Мехмед Али Биранд.<ref name="birand_henze">Balta, Ibrahim. "[http://arsiv.zaman.com.tr/2003/06/14/haberler/h2.htm Birand’dan Paul Henze’ye ‘sesli–görüntülü’ yalanlama]," ''Zaman'', 14 June 2003.{{Tr икона}}</ref><ref>{{cite news|url=http://hurarsiv.hurriyet.com.tr/goster/haber.aspx?viewid=279384
|accessdate=2008-10-09
|title=Paul Henze ‘Bizim çocuklar yaptı’ demiş
|work=[[Хюриет]]
|date=2003-06-14
|language=Turkish| archiveurl= http://web.archive.org/web/20081003162825/http://hurarsiv.hurriyet.com.tr/goster/haber.aspx?viewid=279384| archivedate= 3 October 2008 <!--DASHBot-->| deadurl= no}}</ref> Американският държавен департамент обявява преврата в нощта между 11 и 12 септември: военните са телефонирали на американското посолвство в Анкара, за да ги предупредят за преврата един час по-рано.<ref name=Gil/>
==В културата==
Line 175 ⟶ 192:
* 1986 – ''Ses'' ([[Зеки Йьоктен]])
* 1987 – ''Av Zamanı'' ([[Ерден Кирал]])
* 1987 – ''Kara Sevdalı Bulut'' ([[
* 1988 – ''Sis'' ([[
* 1988 – ''Kimlik'' ([[Мелих Гюлген]])
* 1989 – ''Bütün Kapılar Kapalıydı'' ([[
* 1989 – ''Uçurtmayı Vurmasınlar'' ([[
* 1990 – ''Bekle Dedim Gölgeye'' ([[
* 1991 – ''Uzlaşma'' ([[
* 1994 – ''Babam Askerde'' ([[Хандан Ипекчи]])
* 1995 – ''80. Adım'' ([[Томрис Гиритоглу]])
Line 188 ⟶ 205:
* 2000 – ''Coup/Darbe - A Documentary History of the Turkish Military Interventions'' (документален, [[Елиф Саваш Фелсен]])
* 2005 – ''Babam ve Oğlum'' ([[
* 2006 – ''Beynelmilel]]'' ([[Сири Сюрея Йондер]])
* 2006 – ''Eve Dönüş'' ([[Юмер Йогур]])
Line 204 ⟶ 221:
* Cem Karaca (1992), maNga (2006), Ayben (2008), 'Raptiye Rap Rap' (1992)
* Fikret Kızılok
* Grup Yorum: Büyü – (Композирана в памет на [[Ердал Ерен]])
* Hasan Mutlucan, 'Yine de Şahlanıyor'
| |||