Свети Спас (София): Разлика между версии

[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]

 

 

Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.

След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф. Филипов от с. Осое, [[Дебър]]ско, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал [[Сава Муткуров]], [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.

 

 

Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него.