Разлика между версии на „Свети Спас (София)“

редакция без резюме
[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]
 
'''Църквата „Свети Спас“''', известна и като ''„Възнесение Господне“'', е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на [[София]], до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. През [[българско Възраждане|Възраждането]] и след [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] от [[турско робство]] разширен и бил третата най-голяма църква в града след [[Света София (София)|Света София]] и катедралата [[Света Неделя (София)|Света Неделя]].
 
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф. Филипов от с. Осое, [[Дебър]]ско, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал [[Сава Муткуров]], [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
 
Храмът<span>На </span>[[30 март]]<span> </span>[[1944]] храма е варварски бомбардиран и полуразрушен презпри 1944<span>поредната г.</span>[[Бомбардировки отна София|англо-американскитеамериканка бомбардиравкибомбардировка нанад София]]<span>. </span><span> </span> В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена.
 
Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него.
14 448

редакции