Национален археологически институт с музей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
НАИМ БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името й е било ''"Коджа Махмуд паша джамиси"'' (Джамията на великия Махмуд паша) - великият везир на султан Мурад II (1421-1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
Когато Митрополит Климент е минисър-председател трупата "Сълза и смях" я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''"Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!"'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата й свързани с бившата джамия, отново ремонтирана.
== Структура на института ==
|