Драгалевски манастир: Разлика между версии

 

== История ==

 

Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през [[1382]] г. В 1476 г. софийският болярин [[Радослав Мавър]] подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV-ХVІ в. това е центърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Тук са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от [[Тимишоара|Темешвар]] е направен откритият от [[Виктор Григорович]] в 1854 г. в [[Боянска църква|Боянската църква]] препис на Поменик на българските царе - [[Поменици на българските владетели|Боянски поменик на българските царе]]. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола е отбелязва манастира като "месте Царскьй обители", напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI в. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. Сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.