Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии

Строежът на сградата като ''"Паметник на Българската екзархия"'' и здание за Висше богословско училище <ref>''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref> започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите и&#768;. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век. При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на 10 януари 1944 г. сградата пострадва тежко и изгаря куполът и&#768; и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес.