Разлика между версии на „Богословски факултет (Софийски университет)“

[[File:Vitosha Boulevard 1934.jpg|260п|мини|Духовната академия преди да бъде разрушен куполът ѝ от британско-американските бомбардировки от 1944 г.]]
 
'''Богословският факултет''' е основно структурно звено в [[СУ|Софийския университет „Климент Охридски“]] и самостоятелно висше училище в [[София]]. В него се помещава и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес София 1000, пл. „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ 19.
 
== История ==
 
== Сграда на факултета ==
Строежът на сградата като ''"Паметник на Българската екзархия"'' и здание за Висше богословско училище <ref>''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref> започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите и&#768;. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век. При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на 10 януари 1944 г. сградата пострадва тежко и изгаря куполът и&#768; и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес.
 
От [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]].
 
== Катедри ==
14 448

редакции