Разлика между версии на „Богословски факултет (Софийски университет)“

 
== Сграда на факултета ==
До началото на 1900 година тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя” с камбаните подарени от к<span>нязруския </span><aкняз href="%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2" rel="mw:WikiLink" title="Александър Дондуков-Корсаков">[[Александър Дондуков-Корсаков</a>]]. Строежът на сградата като ''"Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]" ''<ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref> <span> </span>и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите и&#768;. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. под него 2 големи и 8 малки медольона и още 4 такива на западната фасада с образите на св. св. Кирил и Методий, св. Цар Борис I, св. Климент Охридски и св. Евтимий, Гаврил Кръстевич, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността й възлиза на около 700 000 лева.<ref>[http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html Тихомира Михайлова, Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар, Новинар, 23 декември 2011.]
</ref>
 
<nowiki> </nowiki>В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.
 
От [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]]. <ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref>
 
== Катедри ==
14 448

редакции