|
В сенние празники. М., 1978, 223-243 FUCK YOU ENISLAV DOBREV
В основата на '''българските народни празници и обичаи''' е народният светоглед – знания и представи за света, както и взаимовръзките в природата и обществото. Мирогледът е свързващото звено между стопанската дейност и празнично-обредната система.
За да удовлетвори потребностите си, свързаниwанителен характер. Запазени са следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След въвеждане на християнството като държавна религия, много от празниците и съпътстващите ги обичаи и обреди придобиват църковно-християнска окраска.
Традиционните календарни обичаи целят да бъде предизвикани и осигурени по обреден път плодородие и общо благополучие. Чрез тях се осъществява социализацията на подрастващото поколение. Те са и регулатор на отношенията между членовете на семейството, както и между семейството и селския колектив като цяло.
Зрелищно-развлекателната страна на част от календарните обичаи и обреди изразява народния стремеж към красота и творчество.
Календарните празници и обичаи са приемани като ярък израз на етническите белези, разграничаващи българите. През Възраждането просветни и революционни дейци като Г. С. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, търсят в календарната обредност основание както за националната обособеност на българския народ, така и за борбата за национална независимост.
=== Зимни празници и обичаи ===
Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания (за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството), както и с обреди, чрез които се цели да се повлияе върху бъдещето.
[[Андреевден]] (30 ноември), [[Варвара (светица)|Варвара]] (4 декември), [[Сава]] (5 декември), [[Никулден]] (6 декември), [[св. Ана]] (9 декември), [[Спиридон]] (12 декември), [[Модест]] (18 декември), [[Нашташа]], честван в деня на [[св. Анастасия]] (22 декември), [[Игнажден]] (20 декември), [[Коледа]] (25 декември), [[Василовден]] или [[Сурва]] (1 януари), [[св. Силвестър]] (2 януари), [[Кръста]] (5 януари), [[Йордановден]] (6 януари), [[Ивановден]] (7 януари), [[Бабинден]] (8 януари), [[Антоновден]] (17 януари), [[Атанасовден]] (18 януари), [[Петльовден]] (20 януари), [[Трифоновден]] (1 февруари), [[св. Харалампий (обичаи)|св. Харалампий]] (10 февруари), [[Власовден (обичаи)|Власовден]] (11 февруари)
=== Пролетни празници и обичаи ===
Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд [[Пеперуда]] и [[Герман]]. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни заговезни, на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.
Пролетните обичаи [[лазаруване]], [[буенец]], [[кумичене]], гергьовското [[напяване на пръстени]], [[Мара Лишанка|Мара-лишанка]], [[Ладино хоро]], се свързват с очакванията на младите за щастлив семеен живот.
[[Сирни заговезни]] (подвижна дата), [[Тодорова неделя]], [[Тодоровден]] (подвижна дата), [[Кукери]], [[Куковден]] (подвижна дата), [[Баба Марта]] (1 март), [[Свети четиридесет мъченици]] (9 март), [[Благовещение]] (25 март), [[Лазаровден]] (подвижна дата), [[Връбница]], [[Цветница]] (подвижна дата), [[Великден]] (подвижна дата), [[Томина неделя]], [[Празна неделя]] (седмицата след Великден), [[Йеремия]] (1 май), [[Гергьовден]] (6 май), [[Летен Никулден]] (9 май), [[св. Герман]] (12 май), [[Константин и Елена]] (21 май)
=== Лятно-есенни празници и обичаи ===
Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното ѝ магическо [[„обиране“]].
Извършваните през есента обичаи са вид жертвоприношения, чрез които се изказва благодарност на предците за оказаната помощ. Такъв характер имат раздаването на първите узрели плодове, курбаните и службите, както и поминалните обреди (задушниците).
[[Спасовден]] (подвижна дата), [[Русалска седмица]], [[Летен Тодоровден]] (8 юни), [[Вартоломей]] и [[Елисей]] (11, 14 юни), [[Еньовден]] (24 юни), [[Петровден]] (29 юни), [[Свети Врач (празник)|свети Врач]] (1 юли), [[Летен св. Атанас]] (5 юли), [[св. Прокопий]] (8 юли), [[Горещници]] (15, 16 и 17 юли), [[Илинден]] (20 юли), [[Лятна св. Ана]] (25 юли), [[св.Пантелей]], [[св. Седмочисленици]] (27 юли), [[Макавей]] (1 август), [[Преображение]] (6 август), [[Голяма Богородица]] (15 август), [[Секновение]] (29 август), [[Симеоновден]] (1 септември), [[Кръстовден]] (14 септември), [[Петковден]] (14 октомври), [[Димитровден]] (26 октомври), [[Миши празници|Мишин ден]] (27 октомври), [[Архангеловден]] (8 ноември), [[Вълчи празници]].
== Родови празници и обичаи ==
В основата на родовите празници и обичаи е почитането на християнски светец или свръхестествено същество (стопан, наместник), които се свързват с покровителството на семейството, родствената група или селския колектив.
=== Почитане на общосемеен и личен [[светец]]-покровител ===
[[Светец (обичай)|Стопан]] (стопанова гозба), курбан на дядото, наместник. В някои райони на България (Родопската област, Пиринския край, Югоизточна и Беломорска Тракия) празнуването на стопан е свързано с вярването, че всяко семейство и всеки дом имат невидим покровител. Явявайки се на сън или давайки друг знак, той предупреждава за наближаващи бедствия и нещастия, или предсказва успехи в личния и стопански живот. За него семейството периодично приготвя стопанова гозба, курбан като знак на почит и благодарност към свръхестествения покровител.
На места (Гоцеделчевско) за трапезата се коли черна кокошка, като кръвта ѝ се събира в дупка, изкопана в огнището. Приготвят се баница и пита. Трапезата се нарежда в полукръг край огнището. Най-старата жена плисва вино в огнището с думите „Радвай се, стопане, весели се, кукьо”. Една четвъртина от питата, намазана с масло и мед, една четвъртина от баницата, лявата кълка на опечената кокошка и вино отнасят на тавана. След десетина дни проверяват оставената храна и ако тя е начената, считат че „стопанинът е вкусил”, което определят като добър знак.
В Пещерско и Асеновградско се коли черен овен. Трима мъже се качват на тавана и оставят три къса месо от жертвеното животно и три обредни питки. В Средните Родопи в съботен ден се коли черен овен за курбан, с който се моли стопана да помогне за оздравяването на болен член от семейството
=== Почитане на светец-покровител на местност в селското землище ===
Празникът в чест на светец-покровител на местност в селското землище е познат като „оброк”, „светец на синур”, „курбан”.
За патрони на местности се избират светци, които в народните вярвания са защитници от градушка, суша или пожар. Семейните „оброци”, първоначално поддържани от една семейно-родова група, често прерастват в общоселски.
=== Почитане на светец-покровител на добитъка, на овцете ===
=== Общоселски и занаятчийски празник в чест на светеца-покровител ===
== Семейни обичаи и обреди ==
Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните моменти от човешкия живот. „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира”, казва народната поговорка. Всеки от обредните комплекси, свързани с раждането, женитбата и смъртта има сходна структура. Първият елемент от нея е подготовката, вторият – иницияция и преминаване в новата група, и накрая следва утвърждаването на новите качества и връзки, придобити в обичая.
=== Свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето ===
Обичаите, свързани с раждането, се групират около [[бременност (български народни обичаи)|бременност]]та, момента на [[Раждане (български народни обичаи)|раждане]]то и [[опазването на новороденото и майката (обичаи)|опазването на новороденото и майката]] до четиридесетия ден.
Предродилният цикъл, както и обичаите, свързани с раждането, имат преди всичко предпазен характер. Те включват норми на поведение и обредни действия, които имат за цел да предотвратят вредоносни влияния.
Според народните представи родилката е „нечиста”. Тя е особено уязвима от зли сили, а чрез нея е възможно да бъдат засегнати и други от семейството и рода. За да се избегне това, се спазват редица забрани, целящи изолирането ѝ от останалите членове на семейството.
Традиционните обичаи и обреди, в центъра на които стои детето, са [[Кръщение (български народни обичаи)|кръщаване]] и „[[стрижба]]“, както и обредите, свързани с [[прохождането]], израстването на [[първото зъбче]] и [[отбиването]] на детето.
=== Сватбени обичаи и обреди ===
Встъпването в брак е център на жизнения цикъл в традиционното българско общество. Според народните представи „човек, който не се е родил, той няма да умре, който не се е оженил няма да е приет и на оня свят”. Нежененият човек не се ползва с уважение. Дори на преклонна възраст някъде го наричат „дете”, а когато умре извършват обредно „сватба-погребение”, за да го погребат.
Сватбата е празник, който утвърждава едно ново семейство, и изпълнява функциите на социален регулатор (между съпрузите, между двете семейно-родствени групи и селската общност).
Сватбените обичаи и обреди са призвани да осигурят здраве, щастие, материално благополучие, както на младата двойка, така и на целия селски колектив.
Встъпването в брачна възраст се отбелязва обредно. За момичетата това е участието им в пролетните момински обичаи (лазаруване, кумичене и др.), докато за момчетата това е коледуването. Щом момичето премине през тези обичаи и обреди то започва да сплита косата си, да носи предимно мънистени накити.
Момчетата, достигнали брачна възраст, започват да вършат самостоятелно мъжка работа.
Традицията позволява сравнително свободен избор на брачен партньор, при което момчето има активна роля. Контактите между младите са строго регламентирани и се осъществяват на седенки, на празници, на неделни хора или на чешмата, където момите ходят за вода.
Когато младите са се харесали, родителите на момчето изпращат сватовници. Обикновено това е бащата или близък родственик (чичо, вуйчо), придружен от уважавани възрастни мъже. При влизане в дома на момичето те разравят огъня в огнището. Чрез иносказателен диалог се разкрива целта на посещението: ''„У вас е пораснала соколица, та сме дошли да я хванем за нашия сокол”'', или ''„Чули сме, че имате юница. Обадил се търговец за нея. За даване ли ви е или не?”''. Родителите на момичето отговарят: ''„Ние не я крием. Тя, като е взела да хвърчи нашироко, вече не е наша.”'' или ''„Юницата ни е за даване, само търговеца да видим.”'' При отказ родителите на момата казват, че е още малка, че не е приготвила още чеиза си.
Когато предложението на сватовниците е прието, родителите питат и момичето дали е съгласно. Веднага слагат трапеза, на която канят още гости. Така двете семейства обявяват публично съгласието си да се сродят.
Следващата стъпка към същинската сватба е [[годеж (обичаи)|годеж]]ът. Той е начало на прехода за двамата млади в нова социална категория – тази на семейните.
=== Източници ===
*Маринов, Д. Жива старина. Вярванията или суеверията на народа, кн.1
*Арнаудов, М. Български народни празници. С., 1943
*Вакарелски, Хр. Български празнични обичаи. С., 1943
*Василева, М. Календарни празници и обичаи.- В: Добруджа, Етнографски и фолклорни проучвания. С., 1974
*Дражева, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с.422-456
*Етнография на България. Т.3., Духовна култура. С., 1985
*Колева, Т. Болгары. – В: Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Зимние празники. М., 1973, 266-283
*Колева, Т. Болгары. – В: Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Весенние празници. М., 1977, 274-295
*Маркова, Л. Колева, Т. Болгары. – В: Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Летноосенние празники. М., 1978, 223-243
[[Категория:Български народни празници и обичаи| ]]
|
