Еньовден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
}}
'''Еньовден''' (''Яневден,Йордан гея Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка'') е празник в [[Български народен календар|българския народен календар]], който се чества на [[24 юни]] всяка година. На същата дата [[Източноправославна църква|източноправославната християнска църква]] чества Рождение на св. [[Йоан Кръстител]]. Оттам идва и името на народния празник — Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в [[Област София]] името на празника е Яневден, в [[Струга]] — Иванден, в [[Охрид]] — Ивъндън, във [[Област Велико Търново|Великотърновско]] — Иван Бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с [[Лятно слънцестоене|лятното слънцестоене]], затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян,Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана и имена на билки. Задължителен е обичаят за масово къпане.
Коренът на празника е свързан със [[Славянска митология|славянските фолклорни традиции]]<ref>Романска, Цветана, ''Славянски фолклор. Очерци и образци'', София, Наука и изкуство, 1970, с. 16</ref> и има много точни съответствия в обичаите на всички [[славянски народи]]. В [[Русия]] празникът се нарича ''[[Купала|Ива́н Купа́ла]]'' и се смята за езически народен празник. В [[Украйна]] името е ''Ивана Купала (Купайла)'', в [[Белорусия]] името е ''Купалле''. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ<ref>[http://www.ethnomuseum.ru/section62/2092/2089/4265.htm Ивановские травы] // Российский Этнографический Музей</ref>. В [[Полша]] празникът се нарича ''Ноц Швентоянска'' (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
| |||