Босилеград: Разлика между версии

* [[Гимназия общ тип (Босилеград)|Гимназия]] — средно общообразователно училище в град Босилеград. Училището е с класическа (реална) насока — в нея се изучават засилено, както природоматематическите предмети така и чужди езици. Обучението се води на [[сръбски език]] (хорариум 4 уч. часа седмично), а [[българския език|българският език]] се изучава допълнително с хорариум 2 учебни часа седмично. Изучават се още [[латински език]] (седм. хор. 2 уч. часа), [[Изкуствознание|история на изкуството]] и [[Музикология|история на музикат]]а. В самата сграда се намират и две паралелки, филиали на техникуми, в които учениците се обучават в специализиран курс по икономика и авто-електротехника, а обучението е в срок от 3 години след 8-ми клас. В момента директор на средното училище е Стоян Величков. Гимназията е основана през 5 ноември [[1941]] година <ref name="obrazovanie"></ref> с указ на [[Борис III|Борис Трети]], Цар на [[Царство България|България]], по настояване на делегация на [[българи]] от Босилеград. При основаването си гимназията носи името Гимназия „[[Мария Луиза Българска|Княгиня Мария Луиза]]“<ref>Цар Борис III кръщава новооснованата гимназия на името на дъщеря си [[Мария Луиза Българска]] или Мария Луиза Борисова Сакскобургготска</ref>. Обучението се провежда на [[български език]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]] ([[1946]] година) новата социалистическа власт сменя името на Гимназия „Иван Кариванов“ но обучението продължава да се провежда на български език до [[1959]] г. със закриването на „българската“ гимназия в Босилеград, след което на нейно място е открито Икономическо училище в което [[български език|българския език]] не е изучаван изобщо. През останалото време и до ден днешен българския език се е изучавал като допълнителен с хорариум от два часа седмично<ref name="pdimitrov"></ref>. В периода 1977 — 1990 г. е открито средно профилирано училище. През [[1990]] година за трети път е възвърнато гимназиалното обучение в града, но гимназията не носи име на патрон поради спорове. Предложеното име Гимназия „[[Емануил Попдимитров]]“ е отхвърляно няколкократно при гласуване в общински съвет поради политически причини и предполагаемата връзката на предложения патрон с [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|ВЪРТОП]].

* '''Детска градина "Детска радост "''', в която се намират както предучилищнияпредучилищният курс, така и детска градина и детски ясли

* '''Център за култура „Босилеград“''' съществува повече от пет десетилетия, а неговата основна дейност е развитието на културата на територията на общината, която е и основател на това ведомство. В рамките на ведомството работят следните отдели: музика, изкуство, драма и рецитации и фолклорен раздел. Ведомството е разпознаваемо по музикалния и фолклорен раздел, които са участвали в разнообразни местни и международни фестивали и манифестации със своята фолклорна формация, на които са постигнали високи резултати. Ведомството организира художествени пленери и международен фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“<ref>[http://www.bosilegradskokraiste.com/bg/onama.html Официален сайт на Фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“]</ref>.

* '''Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“''', основан на 11 декември 1997 г. <ref name="kicbos">[http://www.kicbos.org/za_nas.html Официален сайт на КИЦ „Босилеград“ и списанието "Бюлетин]</ref> като филиал на гражданското сдружение Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“, с председател [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]]. Работещо за засилване на културния и образователен обмен с България. Организатор на културни прояви, честващи бележити дати от българската култура, както и основател и главен организатор на „Детският Великденски фестивал в Босилеград“<ref> [http://www.festival-bosilegrad.info/za-festivala.html Официален сайт на Международен детски Великденски фестивал в Босилеград]</ref>.

*'''Храм „Св. Троица“ в [[Извор (Община Босилеград)|село Извор]]''' построена 1833-35 г. - "Вилаетската църква" една от най-внушителните с размерите си и най-ранните български възрожденски църкви в цялата българска земя, сроенастроена от майстори от [[Дебър]], украсена с изящни каменни резби по аркадата на нартекса, стенописи и икони от Самоковската иконописна школа включително майстор Димитър Зограф — син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на [[Захарий Зограф]], камбаната и е отлята във водещия български камбанолеарен център в село [[Горно Броди]] [[Сяр]]ско. Подробно паметникът е описан на страницата на [[Извор (Община Босилеград)|село Извор]].