Разлика между версии на „Антон Станишев“

редакция без резюме
(Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни)
 
==Биография==
Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]] около 1828 година в семейството на резбаря и строител Гешо Станишев, чийто баща Станиш се преселва в размирното време около 1770 година от [[Тресонче]] в Крушево.<ref name="Василиев 191">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 191 |url= |accessdate=}}</ref> По-малък брат е на резбаря [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]], при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и [[Петър Филипов]] работят върху главния иконостас на църквата [[Успение Богородично (Рилски манастир)|„Успение Богородично“]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].
 
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква [[Света Богородица (Пловдив)|„СветаСвета Богородица“Богородица]] и в проскинитариите (резбовани рамки за икони) на храмовете [[СветиСв. св. Константин и Елена (Пловдив)|„СветиСвети Константин и Елена“Елена]] и [[Света Марина (Пловдив)|„СветаСвета Марина“Марина]]. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в [[Йоан Предтеча (Казанлък)|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Казанлък]], царските двери, иконостасът и владишкият трон в [[Света Богородица (Карлово)|„СветаСвета Богородица“Богородица]] и [[Свети Никола (Карлово)|„СветиСвети Никола“Никола]] в [[Карлово]], кръстът и царските двери в [[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|„СвСв. Св. Петър и Павел“Павел]] в [[Сопот]], иконостасите в [[Света Неделя (София)|„СветиСвети Крал“Крал]] в София (1863 - 1865), [[Свети Никола (Дряново)|„СветиСвети Никола“Никола]] (1866) и [[Света Богородица (Дряново)|„СветаСвета Богородица“Богородица]] (1867) в [[Дряново]], [[Свети Спас (Велико Търново)|„СветиСвети Спас“Спас]] в [[Велико Търново|Търново]] (1868), [[Възнесение Господне (Враца)|„СветоСвето Възнесение“Възнесение]] във [[Враца]] (1870), [[Света Троица (Свищов)|„СветаСвета Троица“Троица]] (1872) и [[КириСв. св. Кирил и Методий (Свищов)|„СвСв. Св. Кирил и Методий“Методий]] (1881) в [[Свищов]], [[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|„СвСв. Св. Петър и Павел“Павел]] в [[Силистра]] (1890).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
== Бележки ==