Бъкминстър Фулър: Разлика между версии

| сорткатиме = Фулър, = Бъкминстър Фулър

| описание = американски изобретател

| портрет = Buckminsterfuller.png

| портрет-pxописание =

За многообхватбнатамногообхватната му дейност в грижа за облагородяването и добруването на света ни, получава прозвището и става известен като “геният-благодетел на човечеството” (''the planet's friendly genius'') Не винаги обаче е приеман безкритично заради нестандартните му конструкции като летящи къщи, бани без вода (полза се ок. 1 л за 10 минути къпане), плаващи градове, странно сгъващи се карти, а също и заради измислянето или популяризирането на наименования от рода на “'''димаксион'''” (''dymaxion'' – от думите ''dynamic'' = динамичен, ''maximum'' = максимално + ''ion'' = йон, дребна частица – изразител на концепцията му за максимална ефективност с минимум средства; най-близко по значение до “функционален”), също “'''[[тенсегрити]]''' сфери” (''tensegrity'' – от ''tension'' = обтягане, ''integrity'' = цялостност; терминът е зает впоследствие от [[Карлос Кастанеда]] като съвършен израз на движещите сили в магическите движения), <ref>[http://www.tensegrity-bg.org Магическите движения на Карлос Кастанеда]</ref> “'''ефимеризация'''” (''ephemeralization'' – влаганият смисъл е “олекотяване” на видимото за сметка на “невидими”, “фини” компоненти), “октетна подпора”, “синергетика” и т.н.

Тъй като се оказва, че има зрителен проблем – не може да фокусира погледа си и светът му е смесица от цветни петна без ясна форма – на четири годишна възраст Бъки слага очила и никога насетне не загубва усещането за красотата, която му се разкрива в първите ясно очертали се форми. Изведнъж вижда очертанията на човешките лица, вижда звезди в небето и листа на дърветата. <ref>[http://web.archive.org/web/20071116114300/http://www.voanews.com/specialenglish/archive/2007-01/2007-01-13-voa1.cfm Buckminster Fuller, 1895-1983: Building Designer, Inventor, Poet]</ref> ''“Бях се изпълнил с възхита от красотата на околния свят и тази моя наслада от него никога повече не ме напусна”'' – споделя той в късните си години с един от своите биографи. <ref>[http://www.encyclopedia.com/doc/1G2-3468301882.html Encyclopedia.com за Фулър]</ref>

Още от дете Бъки проявява склонност да измисля и конструира разни неща – често от материали, които донася в къщи от околните гори и поля. В детската градина създава първата си тетрахедронна октетна кнструкция (''tetrahedronal octet truss'' – три квадрата, обединени в осем триъгълника) от клечки за зъби и изсушени грахови зърна. След време тази конструкция става ключов елемент за неговия геодезичен купол (''geodesic dome''). Бъки отчита впоследствие, че опитът, придобит в тези детски увлечения и занимания, му осигуряват в зряла възраст една запознатост и реална възможност за по-добър подбор на необходимите за проектите му материали.

През [[1913]] г. завършва академията в родния си град [[Милтън]] и постъпва в Харвардския университет, чийто възпитаници с него са вече пет поколения по бащина и три поколения по майчина линия. Изключен е на два пъти – веднъж заради “безотговорно поведение” (шумно парти в [[Ню Йорк]], за което е осигурил цяла група танцьорки, [[1914]] г.), а след това и за “липса на интерес към занятията”, отразяващ се и в системно неявяване на изпити. Така през [[1915]] година приключва официалното му образование, но близо 50 години по-късно той е професор по поезия ([[1962]]) в същия този университет! <ref>[http://www.moma.org/collection/details.php?artist_id=2030 Музей на модерните изкуства, САЩ, за Фулър]</ref>

Влюбен, покрай гостуванията си в имението на своята баба на [[остров Беър]] (''Bear'', в залива на [[река Пинъбскот]], [[Мейн]] – ''Penobscot, Maine''), в плавателните съдове от малък, за службата си в армията Фулър отбелязва, че основите на сетнешната си техническа вещина е положил именно там. <ref>[http://www.usps.com/communications/news/stamps/2004/sr04_043.htm Пощенските служби на Съединените щати в чест на Бъкминстър Фулър]</ref>Той вярва, че най-значимите открития в научното знание са пряко следствие от морските пътешествия и стремежа за достигане на нови брегове (в мисленето – метафорично), тъй като предизвикателствата пред мореплавателя поставят различни изисквания пред човека като това да впрегне вятъра, да се ориентира по звездите и постоянно да подобрява характеристиките и инструмантариума на своя кораб, за да се справя с това, което Фулър нарича “подвижната география” на океаните.<ref>[http://www.designmuseum.org/design/r-buckminster-fuller Музей на проектите, САЩ, биография на Фулър]</ref>

'''[[1927]] г. е повратна в живота на Бъкминстър Фулър.''' Банкрутирал, без постоянна работа и сериозно пропил се след загубата на Александра, намира един ден себе си на брега на езерото [[Мичиган]] с мисли за самоубийство. Тогава изживява мистично озарение и вместо да сложи край на живота си, решава да убие егото в себе си и да посвети живота си насетне на “експеримента колко може един никому неизвестен човек да допринесе за общото благо на хората”.<ref>[http://architecture.about.com/od/greatarchitects/p/fuller.htm About.com, Richard Buckminster Fuller (Bucky): Architect, Philosopher, and Poet]</ref>

Отдръпва се за около година-две в почти пълно мълчание, в безмълвието на което иска и търси да открие принципите, ръководещи Вселената и как би могъл да подпомогне развитието на човечеството съобразно тях, намирайки пътища за постигане на повече с по-малко средства, така че в крайна сметка за всички хора да има все повече и повече.<ref>[http://inventors.about.com/od/fstartinventors/a/Bucky.htm About.com, The Planet's Friendly Genius - Buckminster Fuller]</ref>

Относно споменатия повратен момент в пътя на Фулър има и друга тенденция за интерпретация, чийто пионери са [[Хсяо-Юн Чу]] и [[Роберто Трухильо,]], автори на изследването “Нов поглед върху Р. Бъкминстър Фулър” <ref>[http://www.amazon.com/New-Views-R-Buckminster-Fuller/dp/0804762791 Amazon.com]</ref> (''New Views on R. Buckminster Fuller'', 2009). Историкът от Страдфордския университет [[Бари Катц]], присъстващ в книгата със своя студия, споделя мнението, че ключовата история в живота на Фулър е “ефективен мит, изфабрикуван от него с цел да даде нов ход на кариерата си, като впоследствие изглежда и сам е повярвал в него”.<ref>[http://www.nytimes.com/2008/06/15/arts/music/15ster.html?pagewanted=1&_r=1 The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.1]</ref> Своите заключения поддръжниците базират на “липсата на какви да е симптоми за душевна криза в писмата и записките на Фулър от този период”. За сметка на това обръщат специално внимание на “реално свидетелство за неуравновесеност” – преживяната четири години по-късно “истинска криза” под формата на романтична афера, отразена в откритите сред водения надлежно от Фулър архив негови писма до 18 годишната [[Евелин Швартц]].

В тази връзка [[Джеймс Балдуин]] – студент, приятел и автор на множество публикации за Фулър, сред които е и книгата му “Трудовете на Бъки: Идеите на Бъкминстър Фулър за днешния ден” (''BuckyWorks: Buckminster Fuller's Ideas for Today'', 1997) – споделя, че от собствено изследване е знаел за това увлечение, но е избрал да не го споменава, защото с такива епизоди (визира още открити ранни записки на идеите му, в които звучи като “бълнуващ маниак”) се пропуска същественото. Да се акцентира на аферата е като да “прекарваш времето си в размисли за ухото на [[Гог]], вместо за картините му”, допълва Балдуин<ref>[http://www.nytimes.com/2008/06/15/arts/music/15ster.html?pagewanted=2&_r=1 The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.2]</ref>, а в труда си от [[1997]] г. казва: “Така например, той ме окуражаваше да мисля за себе си всеобхватно, да бъда дисциплиниран, да работя за добруването на всички и да изпитвам удоволствие, вършейки това.”<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/J._Baldwin Wikipedia, J. Baldwin]</ref>

През [[1929]] г. Фулър представя модел на своята '''самоподдържаща се 4-D къща''' ([http://www.designmuseum.org/__entry/4819?style=design_image_popup виж картинка]) на изложение в [[Чикаго]], където рекламният специалист [[Уолдо Уорън]], слушайки неговите описания за философията, стояща зад тази конструкция, сглобява '''думата ''Dymaxion''''', която Фулър много харесва, и тя става ключово название за много от неговите проекти впоследствие.

Фулър се ангажира с интериорната декорация на кафенето, в замяна на консумация. Изнася чести неформални лекции там, моделът на Функционалната му къща е бил изложен също, запознава се и с [[Изами Ногучи]] – скуптор, дизайнер на мебели, архитект-озеленител – с когото бързо се сработва и сприятелява за цял живот. Работи съвместно с него по няколко от бъдещите си проекти, сред които е и '''Функционалната кола''' (виж [http://www.maxmatic.com/Graphics/Dymaxion/tiled.jpg картинка 1] и [http://www.maxmatic.com/Graphics/Dymaxion/front.jpg картинка 2]). За този проект е привлечен и известен морски и авиационен архитект, а заможен дългогодишен приятел на Фулър приема да осигури финансирането.<ref>[http://www.maxmatic.com/Dymaxion/dymaxion2.htm За Функционалната кола в Националния музей на автомобилите, САЩ]</ref> Така през [[1933]] г. е готов първият прототип на колата. Тя е около три метра дълга, единадесет местна, предвестник на пасажерските маршрутки. Има видимо аеродинамична форма (прилича дори на едра риба) и е замислена в перспектива да може и да лети. На три, вместо четири колела, много мобилна, но показва нестабилност при висока скорост, което довежда до инцидент и проектът е преустановен.

През [[1936]] г. Фулър проектира '''Функционалната баня''' ([http://www.bfi.org/node/548 виж картинка]) като част от Функционалната къща. Тя е лесна за инсталиране, олекотена, от 4 основни части. Съобразена е да отговаря на няколко основни идеи: лесно се поддържа хигиенизирането йи&#768;; вентилация ниско долу издърпва парите и огледалото, както и тоалетната хартия, не се овлажняват; подвижните части на душа и мивката ги правят еднакво удобни за ползване от децата и от възрастните; миенето не е с течаща вода, а с гореща пара, която прави по-ефекривно хигиенизирането и без сапун. А тъй като човешките екстременти могат да са полезна химия, тоалетната без вода подава на изхода пакети за по-нататъшна употреба в компости.

По това време Фулър завършва и книгата си '''“Девет пъти до Луната и обратно”''' (''Nine Chains to the Moon''), около издаването на която има интересна история.<ref>[http://www.nous.org.uk/Nine.html NINE CHAINS TO THE MOON, представяне на книгата]</ref> Книгата е чудноват сборник от 43 подбрани есета в пламенна прослава на техническите и практично-приложни възможности на 20-ти век с исторически погледи и футористични визии. Сред включените заглавия като “Какво е къща” или “Теология”, има и едно “E=mc2=Единицата мярка на мистър Мърфи”, което включва текста на 10 доларовата телеграма-есе от 12 страници, изпратена преди време на [[Ногучи]] от Фулър и обясняваща [[Теорията на относителността]] на [[Айнщайн]] с прости думи и поглед към практичното йи&#768; значение за рационализиране на разхода на енергия. Поет и приятел на Фулър харесва много готовия сборник и го предлага на своя издател, който поема книгата за издаване. Редакторът по нея обаче, стигайки до есето за [[Теорията на относителността]], е крайно скептичен към изложението. В резултат Фулър получава писмо, с което е уведомен, че в скорошна публикация [[Айнщайн]] обявява, че има само 10 човека в света, които наистина разбират неговата теория за момента, и Фулър не е включен в това число. Затова, с оглед да се предпазят от обвинения в шарлатанство, те са взели решение да не издават труда му.

Следват години на преподаветелска дейност и контакти с различни университети. Издава множество нови трудове, появява се на корицата на списание ''Time''. '''Геодезичният му купол''' започва да навлиза в употреба (виж [http://z.about.com/d/architecture/1/0/C/o/geodesicdome02.jpg картинка 1], [http://www.pentamil.com/F2G/images/stories/photo_bucky.jpg картинка 2] и [http://farm1.static.flickr.com/61/178115279_2587dbe814_o.jpg картинка 3]) – предимно за обществени (особено изложбени) сгради, и днес има над 500 000 от тях по целия свят.<ref>[http://www.muzz.com/Buckminster_Fuller.aspx MUZZ.com, цитати и любопитни факти]</ref> През [[1959]] г. се премества със семейството си в такъв дом близо до университета в [[Южен Илинойс]]. През [[1977]] г. създава още две разновидности на геодезичния купол: тип “Борова шишарка” и “Летящо око”. А сред най-интересните му проекти е '''“Облак Девет”'''(виж [http://www.newyorker.com/images/2008/06/09/p646/080609_fuller04_p646.jpg картинка 1] и [http://photos1.blogger.com/blogger2/3835/289522630688567/1600/Future%20City%20copy.2.jpg картинка 2]). В него Фулър предвижда големи тенсегрити сфери да плуват над земята и да предоставят жизнено пространство за хиляди хора. Тъй като тези сфери стават толкова по-здрави, колкото са по-големи, Фулър изчислява, че една такава с диаметър половин миля ще тежи само една хилядна част от количеството въздух в нея. Ако е с диаметър една миля и температурата на въздуха в нея се повиши само с един градус, тя ще функционира като огромен въздушен балон. Той предполага, че такива сфери могат да плават сред планините и да се прикрепят като балон с връвчица към тях. <ref>[http://stevendejonckheere.blogspot.com/2006/08/cloud-nine.html Cloud Nine]</ref>

На [[1 юли]] [[1983]] г., бидейки на посещение в болница в [[Лос Анджелис]] при болната си съпруга, изпаднала в безсъзнание, и стискайки дланта йи&#768;, умира от сърдечен удар. Тридесет и шест часа по-късно почива и тя.