Разлика между версии на „Режим на пълномощията“

редакция без резюме
(структура)
 
== Държавен преврат от 27 април 1881 ==
 
От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява [[Търновската конституция]], тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на [[Либералната партия]], която е основен идеолог на Конституцията.
 
На 27 април 1881 година князът сваля от власт [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|правителството]] на [[Петко Каравелов]] и назначава на негово място [[Правителство на Ернрот|кабинет]] начело с военния министър генерал [[Казимир Ернрот]]. Същевременно Батенберг огласява намерението си да свика [[Велико народно събрание]], което трябва да изпълни исканията му или да приеме абдикацията му.{{hrf|Радев|1990|265-266}} Останали без подкрепа от армията и представителите на [[Великите сили]], [[Либерална партия|либералите]] не оказват съпротива. Князът формулира исканията си на 11 май. Те включват суспендиране на [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], продължаване на бюджета за 1880-1881 с още една година и неограничени управленски пълномощия на княза за период от седем години, след който ще бъде свикано ново Велико народно събрание за преглед на Търновската конституция.{{hrf|Димитров|1972|56-58}} При подготовката на изборите за събранието, което трябва да утвърди тези искания, правителството на Ернрот въвежда военни съдилища и строг контрол върху печата.{{hrf|Димитров|1972|58-59}} В седмиците до самото гласуване водачите на Либералната партия (Каравелов, [[Драган Цанков]], [[Петко Славейков]] и други) са арестувани или изправени пред съда по политически обвинения. Съпротивата на поддръжниците им във [[Видин]]ско, [[Берковица|Берковско]], [[Севлиево|Севлиевско]] и на други места е потушена със сила. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на масови фалшификации, беззакония и насилие. На много места гласуване така и не се състои. В [[Никопол]], [[Оряхово|Рахово]] и [[Плевен]] е въведено военно положение. Избраното по този начин [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] е доминирано от [[Консервативната партия]]. На 1 юли то се събира в [[Свищов]] и още същия ден приема с овации исканите от княза пълномощия.{{hrf|Димитров|1972|81-90}}
Князът намира удобен повод за действие срещу противниците си при убийството на руския император [[Александър II]] от привърженици на [[народничество]]то в Русия на [[1 март]] [[1881]] г. При посещението на погребението на императора в [[Санкт Петербург]], той убеждава наследника му - [[Александър III]], че българските либерали са съидейници на атентаторите. Така той спечелва негласната подкрепа на Русия за бъдещите си действия. Заради потеклото си, княз Александър е гледан благосклонно и от [[Германия]] и [[Австро-Унгария]].
 
При извършването на преврата е свалено законно избраното правителство на Либералната партия, начело с [[Петко Каравелов]]. Дотогавашният военен министър - руският офицер [[Казимир Ернрот]] - поема функциите на министър-председател. Конституцията е отменена и в страната неофициално е въведено [[военно положение]]. Територията на Княжеството е разделена на пет области, като начело на тях застават "чрезвичайни (извънредни) комисари" - руски офицери. На съдилищата е заповядано да издават само две присъди - едномесечен затвор или смърт. Правителството на Ернрот има за задача да подготви и проведе избори за [[Велико Народно събрание]], което да одобри исканията на княза.
 
Скоро след преврата [[Либералната партия]] се съвзема и започва пропагандна кампания срещу монарха. В отговор, при провеждането на изборите за Велико Народно събрание нейните привърженици масово не са допуснати да гласуват. Репресии помрачават цялата кампания, на много места в страната избухват сблъсъци между полицията и либералите. В резултат, почти всички от избраните депутати са поддръжници на каузата на княза.
 
Великото Народно събрание се събира на [[1 юли]] [[1881]] година в [[Свищов]]. Князът прочита изявление, в което иска извънредни властови пълномощия (оттам името на режима) за следващите 7 години. Декларацията е приета с овации, без обсъждане. Князът получава правото да управлява с укази, а след изтичането на седемгодишния период - да свика Велико Народно събрание, което да приеме изменения в Конституцията.
 
== Вътрешно- и външнополитически противоречия на пълномощния режим ==
 
==Източници==
* {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София}}
* {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 28.03.2015}}
<references />